Дин Кунц - Отвъдни очи

След известно време ми казаха, че г-н Джордан е готов да ме приеме и когато влязох в кабинета му в дъното на фургона, разбрах веднага откъде е получил прякора си. Не му стигаха два или три инча до шест фута, беше може би шест или седем инча по-нисък от Джоъл Тък, но тежеше горе-долу толкова, колкото новия ми познат, тоест поне двеста и седемдесет паунда. В лице приличаше на пудинг, с объл нос, все едно направен от светла слива и с брадичка, безформена като пелмен.

Когато минах през вратата му, на бюрото навърташе кръгчета една количка играчка. Беше малък кабриолет с четири седнали в него мънички клоуна и докато се движеше, клоуните се редуваха да се изправят и после да сядат.

Докато навиваше друга играчка, Желето възкликна:

— Виж я само! Получих я едва вчера. Абсолютно велика е! Абсолютно!

Сложи я на бюрото и видях, че е метално куче с многоставни крачета, които го изстреляха през бюрото в серия бавни салта. Желето го гледаше със светнали от задоволство очи.

Озърнах се из стаята и видях играчки навсякъде. На едната стена бяха окачени лавици, по които нямаше книги, а само пъстроцветна колекция миниатюрни колички с пружина, камиончета, фигурки, а също и малка вятърна мелница, която вероятно се гордееше с движещи се крила. В ъгъла две марионетки висяха окачени на дъска, за да не се оплитат водещите им конци, а в другия ъгъл върху стол нащрек бе кацнала кукла на вентрилоквист.

Погледнах отново към бюрото, навреме да видя как кучето завършва едно последно, още по-бавно салто. След като осигурената от последната размотала се намотка на пружината енергия се изчерпа, то седна на задни лапи и вдигна предните, сякаш молеше за одобрение на каскадите му.

Желето Джордан ме погледна, ухилен широко:

— Не е ли абсолютно върховно?

Харесах го незабавно.

— Страхотно е! — казах.

— Тъй значи, искаш да се присъединиш към „Сомбра Брадърс“, а? — попита той и се облегна удобно в креслото си веднага щом седнах на отсрещното.

— Да, сър.

— Предполагам, че не си концесионер със собствена шатра, който иска да си плати за привилегията да получи място на трасето?

— Не, сър. Само на седемнайсет съм.

— О, хич не ми играй картата на младостта! Познавам концесионери на тази възраст. Знам едно девойче, което на петнайсет започна като гадателка на тегло, имаше наистина привлекателен номер, омагьосваше паричковците и се справи много добре, добави няколко други дребни игри към империята си и успя да си купи патешко стрелбище по времето, когато беше на твоята възраст, а патешките стрелбища хич не са евтини. Трийсет и пет хиляди гущера струваше.

— Е, предполагам, че в сравнение с нея вече съм изтеглил губещата карта на живота.

Желето Джордан се ухили. Имаше хубава усмивка.

— Тогава сигурно искаш да станеш работник в „Сомбра Брадърс“.

— Да, сър. Или ако някой от концесионерите си търси помощник за каквото и…

— Предполагам, че не си нищо повече от ячък тип, ходещ мускул, дето не може да се справи с друго, освен да сглобява „Гмуркача бомбардировач“ и виенското колело и да товари камиони и да влачи на гръб оборудването. Така ли е? Нямаш какво повече да предложиш освен потта си?

Наведох се напред в стола си:

— Мога да въртя всяка шмекерия, която съществува, всяка игра от типа „всеки печели“. Мога да въртя „Мишия лабиринт“ сръчно като всеки майстор. Що-годе ставам за глашатай, по-добър съм от две трети от момчетата, които чух да подвикват на публиката по шатрите и парцалките, където съм работил, макар че не твърдя да съм така добър като даровитите викачи, които вероятно се закачат в най-добрите представления като вашето. Много добър Бозо от „Хвърли-топни“ съм, понеже нямам против да се мокря и понеже обидите, с които замервам паричковците, не са гадни, а са смешни и те винаги реагират по-добре на смехории. Мога да правя какво ли не.

— Бре-бре — каза Желето Джордан, — като че ли боговете са се усмихнали на „Сомбра Брадърс“ днес, мътните ме взели, ако не е тъй, да ни пратят такъв изумителен млад специалист по всичко! Абсолютно изумително. Абсолютно!

— Подигравайте ми се, ако щете, г-н Джордан, но, моля ви, намерете ми място! Кълна се, че няма да ви разочаровам.

Желето се изправи и се протегна, а коремът му се разлюля.

— Добре, Слим, мисля, че ще споделя с Рия Рейнс за теб. Тя е концесионерка. Трябва й човек да ръководи нейния „Як удар“. Правил ли си някога такова нещо?

— Естествено.

— Добре. Ако тя те хареса и ако успееш да се разбереш с нея, значи си уреден. Ако не се погодите, върни се пак при мен и ще те пратя при някой друг или пък ще те сложа на заплата при „Сомбра Брадърс“.