Дин Кунц - Отвъдни очи

Потънах в сънища.

Може да се обзаложите на това.

Когато се събудих, вятърът виеше зад стените на конюшнята.

Джоъл Тък седеше в креслото до леглото ми и ме наблюдаваше. Какъвто беше голям, с това лице и с третото око и челюстта като лопата на булдозер, досущ ми приличаше на привидение — призрак с елементална сила, точно съществото, за което виеше вятърът.

— Как се чувстваш? — попита ме той.

— Зле — прошепнах дрезгаво.

— Съзнанието ти ясно ли е?

— Твърде ясно.

— В такъв случай ще се постарая накратко да обобщя събитията. „Лайтнинг Коул Къмпани“ обяви, че в мината е станало голямо срутване. Загиналите са към петстотин. Може би дори повече. Вероятно това е най-лошият минен инцидент в историята. В града постоянно пристигат нови и нови инспектори и служебни лица и от щатските, и от правителствените служби, а спасителните екипи все още се трудят, но нещата не изглеждат добре… — Джоъл се ухили. — Разбира се, инспекторите и специалистите по безопасност на труда, както и всичките спасителни работници са таласъми; в това отношение всичко е добре изпипано. Таласъмите ще успеят да запазят тайната с какво всъщност са се занимавали тук. Предполагам, че когато си върнеш и ума, и силата, ще ми разкажеш за какво точно става дума.

Кимнах.

— Добре — каза той. — Ще се получи чудесна история за дълга, бирена вечер в Гибтаун.

Джоъл ми разказа и още. Миналия понеделник сутринта, веднага след взрива в мината, Хортън Блюит отишъл в къщата на „Епъл Лейн“ и изнесъл всички мои и на Рия вещи, включително остатъкът от пластичния експлозив, който не бяхме свалили в мината. Преценил, че нещо може да се обърка и че сигурно излизането от планината ще ни отнеме повечко време. А не се съмнявал, че в търсене на саботьорите, нанесли удар на „Лайтнинг Коул Къмпани“, таласъмите-полицаи ще започнат да проверяват внимателно всички новодошли и посетители в града, включително новите наематели на началник Клаус Оркенуолд. Хортън решил, че е по-добре къщата на „Епъл Лейн“ да бъде чиста като изворна водица и по времето, когато властите решат да погледнат там, всички наши следи вече да са изчезнали. Ако Оркенуолд не успееше да намери наемателите си, младите студенти по геология, щеше да се опита да се свърже с тях чрез университета, в който се предполага, че следват; да открие, че историята, която са разказали на агента по недвижимите имоти е фалшива и ще реши, че те са били саботьорите и — което е по-важно — че са изчезнали от окръг Йонтсдаун и са отишли в неизвестна посока.

— След това — допълни Джоъл, — когато напрежението спадне или поне намалее, за нас ще бъде по-безопасно да се измъкнем и да се върнем в Гибтаун.

— Ти как успя… — гласът ми секна. Изкашлях се. — Как можа…

— Опитваш се да ме попиташ как съм разбрал, че се нуждаеш от помощта ми?

Кимнах.

— От Ню Йорк ми се обади онази професорка, Кейти Осбърн — обясни лунапарковецът. — Случи се рано в понеделник сутрин. Планирала да пристигне в Гибтаун късно във вторник, както ми каза, само дето аз така и не бях чувал за нея. Тя ми сподели, че е трябвало да ми се обадиш в неделя и да ми обясниш цялата ситуация, но ти не звънна и така разбрах, че нещо се е объркало.

Заедно с Хортън двамата с Рия бяхме тръгнали към мините толкова рано в неделя сутрин, че бях забравил за телефонното обаждане.

— Казах на Кати да заповяда и че Лаура ще се погрижи за нея, когато пристигне, и след това подбрах доктора и Люк с мисълта, че вие с Рия сигурно се нуждаете от помощта на лунапарковци. Не ми се струваше разумно да караме през целия път от Флорида, та отидох при самия Артуро Сомбра. Нали разбираш, той има пилотски лиценз и притежава самолет. Та той ни доведе до Алтууна. Там наехме ван и шофирахме до Йонтсдаун, Люк и доктора отпред, а аз отзад заради лицето ми, което — в случай че не си забелязал — има склонност да привлича вниманието. Г-н Сомбра искаше да дойде с нас, но той самият е много биеща на очи личност и сметнахме, че ще е по-лесно да се покрием без него. Сега е отседнал в Мартинсбург, недалеч от Алтууна, където ни чака самолетът. Когато сме готови, ще ни закара вкъщи.

Кати Осбърн (обясни Джоъл) му казала къде сме наели къща ние с Рия, а при пристигането си в Йонтсдаун в понеделник вечерта те с доктора и Люк отишли право на „Епъл Лейн“ и открили къщата празна, почистена идеално от Хортън Блюит. След като чули за експлозия в „Лайтнинг Коул Къмпани“ сутринта и понеже от Кати били научили, че ние с Рия смятаме, че там се намира гнездото на таласъмите, Джоъл осъзнал, че сигурно ние ще да сме причинили катастрофата. Но по това време не знаел, че всички новодошли и лица, които не са от града, ще бъдат преследвани, наблюдавани и често разпитвани; те с Люк и доктора имали невероятен късмет да минат през центъра и да стигнат до „Епъл Лейн“, без да привлекат внимание и подозрения от контролираната от таласъмите полиция.