Дин Кунц - Отвъдни очи

Започнаха да се ронят и по-големи парчета от несигурния таван, някои бяха с размерите на бейзболна топка, и с трясък се удряха в пода около нас. По рамото ме удари камък с размера на юмрук, а друг ме цапардоса по дясната ръка и за малко да изпусна фенерчето. Няколко сериозни по размер снаряда улучиха и Рия. Болеше, вярно, но продължихме напред; не можехме да сторим нищо друго. Благославях Хортън Блюит, задето ни беше снабдил с каски, макар че защитата им нямаше да е достатъчна, ако целият склон ни паднеше на главите. Планината имплодираше като Кракатау наопаки, но поне по-голямата част се срутваше зад нас.

Внезапно тръпките утихнаха — толкова дългоочаквана промяна, та в първия момент си помислих, че само си я въобразявам. Но след още десет стъпки стана ясно, че най-лошото ни е отминало.

Стигнахме до предния край на прашния облак и изтичахме в относително чист въздух, плюейки и хриптейки, за да прочистим дробовете си.

Очите ми сълзяха от праха и се забавих малко, за да ги прочистя с мигане. Жълтият лъч на фенерчето пулсираше и трепкаше постоянно, докато изсмукваше последната енергия на батериите, но видях пред нас една от белите ни стрелки.

С Рия отново тръгнахме редом, последвахме знака, който бяхме оставили за себе си, завихме зад ъгъла в нов тунел и…

… там един от демоните скочи от стената, за която се бе държал и повлече Рия долу на пода с писклив триумфален крясък и убийствен замах на ноктите.

Хвърлих слабеещото фенерче и се метнах върху нападателя, като, докато се стоварвах върху него, инстинктивно изтеглих ножа си вместо пистолета. Забодох острието дълбоко в основата на кръста на тварта и го извлякох встрани от Рия, както пищеше в агония и гняв.

Чудовището се пресегна назад към мен и заби ноктите на едната си ръка през крачола на ски-панталона ми, разкъсвайки на ленти дебелата тъкан. Гореща болка се стрелна по десния ми прасец. Знаех, че звярът е раздрал не само дрехата, но и плътта.

Преметнах едната си ръка през врата на звяра, дръпнах брадичката му нагоре, изтръгнах острието си от гърба му и му прерязах гърлото — серия плавни действия, които изглеждаха като балетни стъпки и надали бяха заели повече от две секунди.

Докато кръвта бликаше от прерязаното гърло на противника ми и тварта започна да се връща в човешката си форма, аз не толкова чух, колкото долових друг таласъм да се придвижва по стената или тавана зад мен. Търколих се незабавно встрани от кървящото чудовище, още дори не бях извадил изцяло ножа си от него. Вторият нападател се стовари върху умиращия си спътник вместо върху мен.

Пистолетът бе изпаднал от джоба, в който го бях прибрал, но се намираше извън обсега ми, между мен и таласъма, който току-що бе скочил от стената.

Съществото се обърна с лице към мен, изглеждаше като сътворено само от горящи очи, зъби, нокти и предисторически гняв. Видях мощните му бедра да се свиват и преди да ми се нахвърли едва имах време да метна ножа. Острието се превъртя само два пъти и се заби в гърлото на звяра. Плюейки кръв и бълвайки през свинеподобната си зурла гъсти съсиреци, чудовището се стовари върху мен. Въпреки че силата на сблъсъка вкара ножа докрай в гърлото му, таласъмът успя да забие нокти през дебелото ми яке, точно над хълбоците — не дълбоко, но достатъчно навътре.

Изблъсках умиращия звяр от мен, неспособен да потисна болезненото си стенание, когато ноктите му се откопчиха от плътта ми.

Фенерчето вече беше почти изгаснало, но на лунно-бледата светлина, която още излъчваше, видях трети таласъм да ми се нахвърля на четири крака, превръщайки се в толкова ниска и тясна мишена, колкото му бе възможно. Беше стоял по-далеч, може би в края на този тунел, което ми даде точно толкова време колкото, при все скоростта му, да се хвърля към оръжието си, да го вдигна и да стрелям два пъти. Първият изстрел пропусна. Вторият го улучи в свинското лице и пръсна едното от червените му очи. Тварта се катурна на една страна, удари се в стената и се разтърси от предсмъртни гърчове.

Точно когато фенерчето запулсира и изгасна, видях четвърти таласъм да се промъква като хлебарка по отсрещната стена. Преди да смогна да се уверя какво съм видял, потънахме в пълна тъмнина.

Кипящата като киселина в разкъсания ми крак и в надупчените ми хълбоци болка пречеше да се движа пъргаво. Не посмях да остана на мястото, което заемах при угасването на светлината, защото ако наистина имаше четвърти таласъм, той щеше да се прокрадва точно натам, където ме е видял.