Дин Кунц - Отвъдни очи

Така че се замислих за Рия. За смеха й в по-добрите времена, за това колко я обичам, колко се нуждая от нея и колко я искам. Но скоро мислите за Рия доведоха до състояние, което беше неудобно в настоящото ми странно положение.

Ето защо разгърнах спомените за лунапарка и многото ми приятели там. Трупата на „Сомбра Брадърс“ беше моето убежище, моето семейство и мой дом. Но, дявол го взел, бяхме много далеч от лунапарка и почти нямахме надежда да се върнем там, което беше още по-депресиращо от размислите какво съм загубил в Орегон.

Така че поспах.

Бях спал малко последните няколко нощи и, изтощен от проучванията през деня, не се събудих в течение на девет часа. В два сутринта се откъснах яростно от сън, събуждайки се напълно незабавно.

За част от секундата си мислех, че ме е събудил кошмарът. След това осъзнах, че през решетката върху сифона се просмукват няколко гласа — таласъмски гласове, оживено обсъждащи нещо на техния древен език.

Протегнах се от дупката си и в мрака открих ръката на Рия, вече протегнала се към моята. Хванахме се здраво и се вслушахме.

Над нас гласовете се преместиха.

Отвън в кавернозната електрическа централа се чуваха звуци, каквито не бях долавял преди — тропане и дрънчене на метал.

Не ми бе нужно да го доловя с ясновидството си, за да се досетя, че се провежда поредното претърсване на електроцентралата. През изминалите девет часа таласъмите бяха обиколили комплекса от единия до другия край, проверявайки всеки един тунел. Бяха открили мъртвия си събрат, когото разпитвахме. Бяха открили празните ампули от пентотал и използваните игли до трупа. Вероятно дори бяха открили следи от пътешествието ни през вентилационната система и знаеха, че сме напуснали това убежище именно в електроцентралата. Като не ни бяха открили другаде, таласъмите се захванаха да претърсят залата още веднъж.

Отминаха четирийсет минути. Звуците над главите ни не замлъкваха.

Няколко пъти ние с Рия се пускахме, само за да посегнем след малко отново един към друг.

За мой ужас, чух стъпки да се приближават до отвора на сифона. Няколко таласъма отново се събраха около стоманената решетка.

Лъч на фенерче се промуши през пръчките й.

С Рия веднага си пуснахме ръцете и, както костенурките се прибират в черупките си, се оттеглихме тихо назад в разклонената тръба.

Пред мен ивици светлина разкриваха части от пода на вертикалната тръба — точно кръстопътя на хоризонталните тръби, в които се криехме. Не се виждаше кой знае какво, понеже самата решетка хвърляше объркващи сенки.

Фенерчето угасна.

Дъхът в гърдите ми бе застоял. Тихичко издишах и си поех чист въздух.

Гласовете не затихнаха.

Миг по-късно се разнесе скърцане, дрънчене и тупване, последвано от стържене, когато таласъмите вдигнаха решетката от основата на сифона и я плъзнаха встрани.

Фенерчето отново светна. Изглеждаше ярко като сценичен прожектор.

Право пред мен, само на няколко инча отвъд отвора на хоризонталната тръба, в която лежах, лъчът освети пода на вертикалния сифон в почти свръхестествени подробности. Стори ми се горещ — ако в тръбата имаше влага, нямаше да се изненадам да я видя да цвърчи и да се изпарява под сиянието. На показ бяха изложени всяка една драскотина и обезцветено петънце на повърхността на дъното на шахтата.

Наблюдавах проучващия светлинен лъч с трепет и затаен дъх. Боях се, че ще се спре на нещо, което сме изпуснали с Рия, докато сме посягали в мрака един към друг. Може би троха хляб от сандвича, който тя ми беше подала. Да ни издаде стигаше и едничка бяла троха, очертана контрастно на фона на сивкавите петна по тръбата.

Отвъд бавно въртящия се лъч, там където хоризонталната тръба бе обърната срещу мен, съзрях лицето на Рия, смътно очертано на черния фон от светлината. Тя също ме стрелна с очи — но и тя като мен бе неспособна да отклони поглед от проучващия лъч за повече от секунда, боеше се, че във всеки един миг можем да бъдем разкрити.

Внезапно яркото копие спря да се движи.

Напрегнах се да видя какво откритие е спряло ръката на таласъма с фенерчето, но не забелязах нищо, което може да е привлякло вниманието му или да е възбудило подозренията му.

Лъчът все още не помръдваше.

Над главите ни таласъмите си говореха по-високо и по-бързо.

Щеше ми се да мога да разбирам езика им.

При все това имах подозрения за какво си приказват — канеха се да слязат да огледат разклоняващите се тръби. Някаква аномалия бе привлякла вниманието им, нещо нередно, заради което щяха да слязат да огледат по-внимателно.