Дин Кунц - Отвъдни очи

Рия стигна до вертикална шахта, която се отваряше в тавана на нашия хоризонтален канал и светна с фенерчето си вътре. Бях изненадан, когато тя тръгна натам, издърпвайки раницата след себе си за дръжките. Но когато я последвах, открих, че едната стена на шахтата има плитки вдлъбнатини за улесняване на поддръжката на системата — бяха просто опори за пръстите на ръцете и краката, но правеха възможно да се качиш нагоре без усилие. Без такъв тип опора дори таласъмите, които умееха да вървят по стени и тавани, щяха да сметнат за трудно изкачването по гладки метални повърхности на вертикална тръба.

Докато се катерех, все повече одобрявах идеята да избягаме от нивото на инсталацията, на което бяхме оставили втория мъртъв таласъм, понеже когато претърсващите групи откриеха трупа, най-вероятно щяха да съсредоточат издирването ни в именно онази област. Приблизително петдесет или шестдесет фута над стартовата ни точка излязохме от шахтата в нова хоризонтална тръба на следващия етаж и Рия ни поведе през поредицата свързани коридори на това ниво.

Сирените най-накрая замлъкнаха.

В ушите ми продължи да пищи много след като алармата утихна.

При всеки въздухообменник Рия спираше да надникне през решетката в помещението отвъд. Когато след това тръгваше отново, аз на свой ред също надниквах през металните бойници. Някои зали бяха празни, тъмни и в покой. Но в повечето имаше въоръжени таласъми, които ни търсеха. Понякога не виждах нищо повече от краката и прасците им, понеже решетките осигуряваха само ниски наблюдателни точки; при все това, предвид настоятелността на пискливите им гласове и предпазливите им, но забързани движения, знаех, че се занимават с издирването ни.

Откакто се бяхме качили на асансьора от недовършеното ниво на инсталацията до петия етаж и там бяхме започнали да обикаляме, постоянно ни придружаваха вибрации в подовете и стените на тунелите и залите, през които минавахме. Звучеше така, все едно някъде далеч масивна машинария смила скали на дребен чакъл и бяхме приели, че в действителност звукът идва от тежкото минно оборудване в онези далечни шахти, където действително вадеха въглища от пластовете. Когато сирената замлъкна и в ушите ми спря да пищи, осъзнах, че ръмженето, което се забелязваше и другаде, се долавя и във вентилационната система. Всъщност докато напредвахме през четвърто ниво, шумът стана по-силен, от тътен прерасна в постоянен рев. Вибрациите също станаха по-забележими, преминаваха през стените на тръбата и стигаха до мозъка на костите ми.

Близо до края на тръбната конструкция на четвъртия етаж стигнахме до въздуховод, през който Рия видя нещо, което я заинтригува. По-гъвкава от мен, тя успя без много дрънчене или трополене да се обърне в тесния ни приют и така застанахме един до друг на решетката.

Нямаше нужда да надничам навън, за да осъзная, че източникът на басовото и постоянно тътнене е в помещението отвъд, защото и шумът, и вибрациите се бяха повишили. Когато надникнах през тесните процепи между прътите на решетката, видях основи от лято желязо, които явно служеха за опора на някакви големи машинни корпуси, макар че не виждах достатъчно, за да преценя какви са те.

Имах също възможността да разгледам добре и отблизо ноктестите крака на много таласъми. Твърде отблизо. Имаше и такива, застанали достатъчно надалеч от мен, за да видя, че носят оръжия и претърсват между исполинските машини.

Какъвто и да беше източникът на звука и вибрацията, не беше въгледобив, както смятахме, защото тук липсваше мирис на въглища, нямаше и прах. Нещо повече, не се чуваше нито трошене, нито пробиване. Тътнежът бе като цяло същият отблизо, както и от разстояние — макар и много по-силен.

Не знаех защо Рия е спряла тук. Знаех обаче, че тя е много умна и с пъргава мисъл, и я познавах достатъчно добре, за да усетя, че не е спряла от просто любопитство. Имаше идея, може би дори план. Бях готов да я последвам, понеже със сигурност нейният план беше по-добър от моя. Трябва да беше по-добър — аз нямах никакъв .

За няколко минути претърсващата група бе проверила всяко очевидно скривалище в стаята зад решетката. Таласъмите продължиха нататък — спорещите им гласове затихнаха.

Не се бяха сетили да проверяват във вентилационните шахти. Скоро обаче можеше да поправят този пропуск.

Всъщност беше възможно таласъмите да са влезли вече в отводната част на системата и да ни издирват, плъзгайки се от шахта в шахта — дори да са плътно по петите ни.