Дин Кунц - Отвъдни очи

Имайки предвид инстинкта им да ни унищожават, беше иронично, че се е наложило да съхранят нещо с човешки произход — нещо друго освен самите себе си, имам предвид.

— Каква е целта на тази инсталация? — попитах настоятелно.

— … Убежище…

— Какво убежище?

— … срещу тъмата…

— Скривалище от тъмното ли?

— … от тъмната мълния…

Преди да успея да задам следващия — и очевиден — въпрос, таласъмът внезапно заблъска с пети по каменния под, загърчи се, замига и засъска. Опита се да посегне към мен с една ръка. Макар че ставите му вече не бяха стегнати, те все още не го слушаха. Ръката му падна обратно на пода, а пръстите му се гърчеха спазматично, все едно през тях минаваше електрически ток. Соденият пентотал бързо се разграждаше.

Докато разпитвах пленника, Рия беше приготвила още една спринцовка. Сега пъхна иглата във вената и вкара още препарат в звяра. В човешкото тяло пентоталът се метаболизира относително бързо и изисква бавно и постоянно поддържане на упойката. Очевидно въпреки малко по-различната реакция при човека и таласъма, продължителността на ефекта на упойката бе приблизително една и съща и при двата вида. Втората доза подейства на съществото почти веднага; очите му отново се замъглиха и тялото му се вкочани.

— Каза, че това е убежище? — попитах.

— Да.

— Укритие от тъмната светкавица?

— Да.

— А какво представлява самата тя?

Съществото издаде странен вой и потрепери.

Нещо в този нехармоничен звук ме накара да помисля, че самото обсъждане на тъмната мълния бе предизвикало вълни на удоволствие в тялото на пленника.

Аз също потреперих, но от неприятни предчувствия.

— Какво е тъмната мълния? — повторих.

Взирайки се през мен и във видение на невероятно разрушение, таласъмът заговори с глас, натежал от злонамереност и приглушен от възхита:

— Бяло-бялото небе е небосвод, избелен от хиляди огромни експлозии, заслепяваща светлина от хоризонт до хоризонт. Тъмната светкавица е черната енергия на смъртта, ядрената смърт, стоварваща се от небесата да анихилира човешкия род.

Погледнах към Рия.

Тя пък гледаше към мен.

Това, което бяхме подозирали — и което не смеехме да изкажем на глас — се бе оказало истина. „Лайтнинг Коул Къмпани“ си подготвяше редут, в който таласъмската раса да намери убежище и да се надява да преживее още една светоунижощителна война от вида, който бяха развихрили в онази забравена епоха.

На нашия пленник казах:

— Кога ще започне войната?

— Вероятно… десет години…

— Десет години отсега?

— … може…

— Може ли? Казваш през 1973-та?

— … или двайсет години…

— Двайсет?

— … или трийсет…

— Дявол те взел, кога? Кога?

Отвъд човешките очи, сияйните ириси на таласъма просветнаха по-ярки, и в това просветване се съдържаше нечовешка омраза и още по-нечовешки глад.

— Няма сигурна дата — каза тварта. — Време… трябва ни време… да построим арсенала… време ракетите да станат по-сложни… по-точни… Разрушителната сила трябва да е толкова голяма, че като се изстрелят, да не остане живо ни едно човешко семе. Нищо не трябва да избегне огъня този път. Те трябва да бъдат изкоренени… земята да бъде прочистена от тях и всичко сътворено от тях… прочистена от тях и от тяхната зараза.

Съществото се изкиска дълбоко в гърлото си — вкочаняващ кикот от чиста, тъмна наслада и задоволството му по повод обещания Армагедон бе толкова силно, че за миг надмогна вкочаняващата хватка на дрогата. Сгърчи се почти чувствено, трепна и изви гръб, докато само петите и главата му останаха да докосват пода, и заговори бързо на древния си език.

Бях поразен от тръпка толкова силна, че ми се стори, че всяка фибра, кост и мускул участват в нея. Зъбите ми изтракаха.

Таласъмът сякаш потъваше все по-дълбоко в религиозното си видение за съдния ден, но ефектът на препарата му пречеше да се предаде изцяло в хватката на страстите, които се опитваше да изрази. Внезапно, сякаш в него бе рухнала язовирната стена на емоциите, съществото издаде треперлива въздишка:

— Ахххххххх… — и изпусна пикочния си мехур.

Потопът и смрадта на урина сякаш отмиха не само част от трепета на звяра заради разрухата, но и от хватката на пентотала.

Рия беше приготвила трета спринцовка с упойката. На пода до нея лежаха две празни ампули, две еднократни игли и разнообразни опаковки.

Натиснах тварта надолу.

Рия вкара иглата в два пъти пронизаната вена и започна да натиска буталото на спринцовката.