Дин Кунц - Отвъдни очи

Само с тази библиотека под ръка и с помощта на начетен инструктор от време на време, един пъргав ум можеше да се научи как да основе и управлява преуспяваща ферма, да ремонтира кола или дори да построи една от голото нищо (или реактивен самолет, или телевизор), да проектира и построи мост или водноелектрическа централа, да създаде пещ и ковачница, и леярна за продукцията на висококачествени стоманени пръти и греди, да проектира и построи машини и заводи за произвеждането на транзистори… Тук имаше библиотека, специфично събрана да учи на всичко необходимо за успешното поддържане на произволен физически аспект на съвременната цивилизация, но която нямаше какво да разкаже за важните емоционални и духовни ценности, на които почиваше нашата цивилизация: тук нямаше нищо за любовта, вярата, смелостта, надеждата, братството, истината или значението на живота.

На средата на редиците с книги Рия прошепна:

— Добре подбрана колекция…

Това, което имаше предвид беше „страховита“.

Отвърнах като ехо:

— И пълна! — но имах предвид „ужасяваща“.

Въпреки че вече бяхме започнали да проумяваме грозните цели, на които бе посветена тази цялата подземна инсталация, никой от нас нямаше желание да облече в думи тези си изводи. Някои примитивни племена, макар да са имали име за дявола, са отказвали да го изричат заради вярването, че ако го изкажат на глас, това ще призове и самия звяр. По същия начин ние с Рия не искахме да обсъждаме идеята на таласъмите за този подземен комплекс, бояхме се, че ако го сторим, по някакъв начин ще преобразим омразните им намерения в неминуема съдба.

От втория тунел предпазливо влязохме в трети, където съдържанието на допълнителните помещения потвърди най-лошите ни подозрения. В три огромни зали, под редици специално създадени рампи, които очевидно бяха предвидени да подпомагат фотосинтезата и бързия растеж, открихме големи запаси от плодови и зеленчукови семена. Имаше големи стоманени цистерни, съдържащи течни торове. Спретнато етикетираните варели бяха пълни с разнообразни химикали и минерали, необходими за хидропонно фермерство 12. Редици големи, плитки и засега празни корита чакаха да бъдат напълнени с вода, хранителни вещества и посеви, след което щяха да се превърнат в хидропонния еквивалент на плодородни ниви. Имайки предвид грандиозните запаси от сушени и вакуумирани храни, както и плановете за химическо фермерство, а също и предположението, че най-вероятно сме видели само малка част от селскостопанската подготовка, спокойно можех да приема, че комплексът има готовност да изхранва хиляди членове на таласъмския род в течение на десетилетия и — ако настъпи Армагедон — те ще могат да се покрият тук за много, много дълго време.

Докато напредвахме от стая към стая и от тунел към тунел, често виждахме свещения таласъмски символ — бяло небе, тъмна мълния. Трябваше да отклонявам очи от него, понеже всеки път все по-силно ме връхлитаха ясновидски образи на студена, тиха и вечна нощ, каквато той представляваше. Изпитвах желание да лепна заряд пластичен взрив върху тези керамични образи и да ги гръмна — заедно с всичко, което представляваха — на парчета, на прах; но не исках да си хабя експлозивите по този начин.

От време на време виждахме също и тръби, които изникваха от отвори в бетонните стени, преминаваха през някаква част от стая или коридор и след това изчезваха в други дупки в стените. Понякога ставаше дума за единична тръба, на места успоредно едни на други вървяха пакети от по шест с различен диаметър. Всички бяха бели, но за по-лесно разпознаване от екипите на поддръжката на тях имаше изписани символи и всеки един бе доста лесен за превод: вода, електрически кабел, комуникационен кабел, пара, газ. Това бяха уязвимите места в сърцевината на крепостта. Четири пъти вдигах Рия, за да лепне тя бързо заряд пластичен взрив между тръбите и да пъхне в него детонатор. Както и при предишните заряди, които поставяхме, не включвахме детонаторите, тъй като възнамерявахме да ги задействаме едва по пътя си навън.

Завихме зад ъгъла на четвъртия тунел на това ниво и бяхме изминали само двайсет или трийсет фута, когато, точно пред нас, чифт врати се отвориха със съскане на сгъстен въздух и от помещението, на пет-шест фута от нас, излезе таласъм. Още докато прасешките му очи се ококорваха, докато влажните му, месести ноздри трепкаха и той зяпваше в почуда, аз пристъпих напред и замахнах с автоматичната карабина. С дулото го ударих в слепоочието. Таласъмът се строполи. Докато падаше, аз обърнах хватката си върху оръжието и стоварих по-тежкия приклад право върху демоничното чело, което би трябвало да се строши, но не поддаде. Канех се да ударя отново, да смажа главата на противника си на кървава каша, но Рия ме хвана за ръката и ме спря. Блестящите очи на таласъма се бяха замътнили и обърнали назад в главата, и с познатото хрус-прас-щрак на кости и храчещо-влажно шляпане на меки тъкани, започна превръщането в човешката форма — което означаваше, че или е мъртъв, или в безсъзнание.