Дин Кунц - Отвъдни очи

Вместо да следвам тунела до края му и да проуча следващата хоризонтална шахта, която може би нямаше да ни предложи нищо повече от тази, отидох до първия чифт стоманени врати отляво. Нямаше ключалка, нямаше и дръжка. Натиснах белия бутон на рамката и половинките на тежкия портал незабавно се разтвориха със съсссссскане на сгъстен въздух.

Двамата с Рия бързо минахме през прага, готови да използваме карабината и автомата, но помещението беше тъмно и очевидно необитаемо. Потърсих ключ за лампите около вратата, намерих го и съживих редици флуоресцентни тръби, които запримигваха. Оказахме се в огромен склад, пълен с дървени сандъци, накамарени почти до тавана и подредени в спретнати редици. На всеки имаше етикет на производителя, така че след няколко минути, тихо обикаляйки по редовете, установихме, че това помещение е пълно с резервни части за всичко от кафе машини до мелници, мотокари и транзисторни радиа.

Угасихме лампите и затворихме вратите след себе си; продължихме по тунела тихомълком, преминавайки от едно помещение към друго.

Във всяка зала намирахме нови и нови скрити запаси: хиляди електрически и флуоресцентни крушки подредени в здрави шперплатови сандъци; стотици контейнери, съдържащи малки кутии, които на свой ред съдържаха гайки и гвоздеи от всевъзможни размери и тегло; стотици чукове с разнообразен дизайн, гаечни ключове, шестограми, отвертки, клещи, електрически дрелки, триони и други инструменти. Една зала с размер на катедрала, облицована в обработен срещу молци кедър, който направо ни задави, съдържаше пластове и пластове дебели пакети с плат — коприна, памук, вълна, лен, — натрупани на стелажи, които се издигаха на петнайсет фута над главите ни. Друга зала съдържаше медицински препарати и оборудване: опаковани в найлон рентгенови апарати, редици монитори за ЕЕГ и ЕКГ, също плътно опаковани, контейнери с хиподермични спринцовки, превръзки, дезинфектанти, антибиотици, анестетици — и много други. От този тунел влязохме в друг подобен, също тъй празен и добре поддържан, където допълнителните стаи бяха заредени с още запаси. Имаше варели с цяло зърно — пшеница, ориз, овес, ръж. Според етикетите съдържанието бе замразено-сушено и след това вакуумирано в безкислородна атмосфера, за да се осигури свежестта на продукта за поне трийсет години. Стотици — не, хиляди — запечатани по подобен начин варели съдържаха брашно, захар, яйца на прах, имаше и малки варелчета с подправки от рода на канела, индийско орехче, риган и дафинов лист.

Голямата инсталация приличаше на гробница на фараон, най-грандиозната гробница на света, напълно заредена с всичко, което кралят и неговите служители биха пожелали, за да си осигурят идеални удобства в отвъдния живот. Някъде в тихите, все още неразгледани стаи, сигурно имаше храмови кучета и свещени котки, които са били милостиво убити и с любов увити в напоени с танин превръзки, за да извършат прехода към смъртта заедно с царствения си господар, а нейде по-нататък бяха събрани съкровища от злато и скъпоценни камъни, другаде пък — куртизанка-две, съхранени за сексуална наслада в бъдния свят — и да не забравяме, разбира се, самия фараон, мумифициран и разположен върху катафалка от солидно злато.

Влязохме в неизбродна оръжейна, запасена с огнестрелно оръжие: запечатани сандъци, пълни с пистолети, револвери, пушки, карабини и автомати, опаковани в грес; достатъчно оръжие да се обзаведат няколко взвода. Не видях амуниции, но бях напълно сигурен, че на друго място в инсталацията се съхраняват милиони патрони. И бях готов да се обзаложа, че има и зали с по-смъртоносни инструменти за насилие и война.

Библиотека, съставена от поне петдесет хиляди тома, бе приютена в последната зала на този втори тунел, точно преди второто кръстовище на същото ниво. И тя се оказа празна. Докато с Рия пристъпвахме покрай полиците с книги, аз се сетих за йонтсдаунската обществена библиотека, защото тези две места бяха като острови на нормалността в море от безкрайна странност. Споделяха атмосфера на покой и мир — макар и тежък покой и крехък мир — и във въздуха се носеше не твърде неприятна миризма на хартия и опаковка.

Въпреки това сбирката томове в тази библиотека се отличаваше от онази в града. Рия забеляза, че тук няма романи — отсъстваха Дикенс, Достоевски, Стивънсън и По. Не можах да намеря и историческата секция — бяха прокудени Гибън, Херодот, Плутарх. Не успяхме също така да забележим и едничка биография на велик мъж или жена; нито пък да намерим поезия или хумор, нито пътеписи или теология, или философия. Полица след претоварена полица бяха заредени със сухи текстове, едностранчиво посветени на алгебра, геометрия, тригонометрия, физика, геология, биология, психология, астрономия, генетика, химия, биохимия, електроника, земеделие, селско стопанство, почвообработка, инженерство, металургия и принципите на архитектурата…