Дин Кунц - Отвъдни очи

Хортън ни поведе покрай един ъгъл и в пресечен тунел, който беше много по-просторен от първия, а ширината му отчасти бе продиктувана от въглищната вена, заемала навремето пространството. Спря веднага и извади от торбата си аерозолна кутия с боя. Разтърси кутията силно; тежкото дрънчене на топчетата в нея отекваше от стените. Напръска на камъка бяла стрелка, сочеща натам, откъдето току-що бяхме дошли, макар че се намирахме само на един завой от изхода и нямаше начин да се загубим тук.

Хортън беше предпазлив човек.

Впечатлени от предпазливостта му и с намерението да сме не по-малко внимателни, ние с Рия го последвахме на сто ярда навътре в тунела (и две бели стрелки), завихме в по-къс, но още по-широк коридор (четвърта стрелка) и продължихме на още петдесет ярда по-нататък, където най-накрая спряхме пред вертикална шахта (пета стрелка), която водеше надолу към по-дълбоките чревни намотки на планината. Дупката представляваше просто черен квадрат с малко по-различен оттенък от черния под на тунела и бе практически невидима, преди Хортън да спре на ръба и да светне вътре с фенерчето си. Без него като нищо щях да стъпя право в шахтата, да пропадна в помещението отдолу и да си счупя врата при падането.

Вдигайки фенерчето си от вертикалната шахта, старецът насочи лъча към края на тунела, в който се намирахме. Коридорът явно стигаше до изкопана от човека стая с доста прилични размери.

— Тук е мястото, където въглищната вена просто е свършила, но предполагам, че са имали причини да смятат, че се насочва надолу и че голяма порция от нея може с печалба да бъде изкопана на по-долно ниво. Във всеки случай, вкарали са вертикална шахта на около четирийсет фута, после са продължили отново хоризонтално. Вече почти не остана, докато ви пусна да си вървите и останете сами.

След като ни предупреди, че в стената на вертикалната шахта има вградени железни стъпала, които са стари и несигурни, Хортън изключи фенерчето си и се спусна в мрака. Рия преметна карабината през рамо и тръгна след него. Аз се придвижвах най-отзад.

Докато се спусках надолу и древните ръкохватки се люлееха в ямките си, когато отпусках тежестта си на тях, аз започнах да долавям ясновидски образи от отдавна изоставената мина. Двама или може би трима души бяха загинали тук, преди миналия век да преполови, и смъртта им не е била безболезнена. Долавях обаче обикновени минни инциденти, нищо страшно. Това тук не бе местопрестъпление на причинени от таласъм страдания.

Четири етажа под първото ниво стъпих в нов хоризонтален тунел. Хортън и Рия вече ме чакаха, причудливо осветени от лъчите на фенерчетата си, които бяха оставени на пода.

На тези по-долни нива на мината дебело намазаните с катран подпорни греди бяха практически толкова стари, колкото и тези горе, но се намираха в доста по-прилично състояние. Не в добро. Не в сигурно. Но поне стените не бяха толкова влажни колкото в тунела отгоре и дървото не беше така обрасло с мухъл и гъби.

Внезапно ме порази колко е тихо в тази дълбока гробница. Тишината беше толкова плътна, че имаше тегло; можех да усетя прохладното й, упорито налягане върху лицето си и върху голата кожа на ръцете си. Беше църковна тишина. Гробищна тишина. Тишина от крипта.

Разбивайки този покой, Хортън разкри съдържанието на голямата войнишка торба, която ни бе приготвил. В допълнение към червената панделка, която вече не ни трябваше, имаше и две кутии спрей с бяла боя, четвърто фенерче, увити с найлон комплекти резервни батерии, няколко свещи и две кутии водоустойчив кибрит.

— Ако изобщо искате да намерите пътя навън от тази отвратителна дупка — каза ни старецът, — използвайте боята точно както ви показах… — той употреби нагледно едната кутия, за да нарисува стрелка на стената, която сочеше нагоре по вертикалната шахта, откъдето се бяхме спуснали.

Рия взе спрея, когато той й го подаде.

— Това ще е моето задължение!

Хортън каза:

— Може да смятате, че свещите са сложени за в случай, че фенерчетата откажат, но не е така. Имате достатъчно резервни батерии за подобни моменти. Свещите ще ви послужат по-скоро ако се загубите или, не дай си Боже, зад вас стане срутване и ви отреже пътя навън. В такъв случай правите следното: запалвате свещ и внимателно следите накъде се накланя пламъчето и в коя посока дърпа димът. Ако има течение, пламъкът и димът ще го намерят, а има ли течение, това значи, че трябва да има и изход към повърхността, който може и да се окаже точно толкоз голям, че да се промъкнете. Ясно ли е?