Дин Кунц - Отвъдни очи

Окованата жена, Рия и аз бяхме толкова погълнати от ликантропското преображение, че изобщо не осъзнахме присъствието на втория таласъм, преди той да нахлуе в стаята, хващайки ни напълно неподготвени, както ние бяхме спипали първия звяр.

Може би в този момент собствената — и по-слаба — психична способност на Рия функционираше по-добре от моята, защото, докато вдигах глава нагоре и забелязвах нападащия ни таласъм, съпругата ми вече беше завъртяла щангата за гуми, която бе донесла. Нанесе удара с толкова яростен замах и толкова точен прицел, че виждах, че се бори да удържи оръжието си с ръце, вцепенени от сблъсъка; мощният откат почти изтръгна ключа от хватката й. Ококореният нападател се катурна назад с болезнен вой, определено осакатен, но не и достатъчно наранен, че да падне.

Таласъмът изпищя и плю, все едно плюнката му беше отровна за нас. Съвзе се от удара, още докато Рия се бореше да удържи хватката си върху ключа за гумите, и се втурна срещу жена ми с ужасяваща скорост и пъргавина. Хвана я с двете си големи ръце. Стисна с всичките десет нокътя. Проби най-вече дебелото й зимно палто. Слава тебе, Господи: най-вече палтото й.

Преди да успее да откъсне едната си длан от дрехата и да замахне към лицето, аз вече бях на крака. Движех се. Две стъпки, скок. Метнах се на люспестия гръб на чудовището. Притиснах го между Рия и мен. Забих ножа. Дълбоко. Натиснах с все сили надолу — дълбоко между кокалестите и деформирани плешки. Чак до дръжката, дълбоко в плътта. Не можах да извадя острието, заседнало в костите.

Внезапно звярът се отърси с нечовешка сила, като кон на родео. Метна ме встрани. Паднах на пода. По гърба ми се стрелна болка. Ударих глава в стената.

Причерня ми. След това ми се проясни.

Но за миг бях твърде вцепенен да помръдна.

Видях, че ножът ми все още стърчи от гърба на таласъма.

Чудовището бе успяло да блъсне и Рия встрани, но сега отново й се нахвърли. Тя обаче бе използвала момента да се вземе в ръце и след като бе измислила план, пристъпи срещу нападателя си, вместо да се отдръпне, използва отново железния лост — този път не като сопа и не с тежкия край с ключа напред, а откъм щангата, размахвайки го все едно е копие. Ръгна напред, когато врагът скочи към нея, и заби дебелия железен инструмент в корема на таласъма, като този път не предизвика вой, а ужасно хрипкаво пъшкане от шок и болка.

Тварта сключи и двете си масивни, четириставни ръце около пронизалото я в корема копие и Рия пусна оръжието си. Таласъмът се олюля заднешком и се блъсна в стената, опитвайки се да извади щангата от червата си, а междувременно аз бях успял да се възстановя и да се изправя на крака. Втурнах се срещу омразната гадина.

Хванах с две ръце омазаният с кръв гаечен ключ в края на щангата. Древният ми противник вече си изглеждаше на годините, а кръвта бликаше на струи от него. Вдигна убийствените си, но гаснещи очи към мен и се опита да разреже дланите ми с добре наточените си нокти. Преди да ме спипа, вече бях издърпал оръжието от раната, отстъпих и започнах методично да удрям тварта, докато не падна. Блъсках я, докато не се свлече на колене и продължих да удрям, докато не падна по лице на пода. Не спрях дори и тогава, стоварвах удар след удар, докато черепът на таласъма не се продъни, докато лактите му не се разбиха, докато бедрата и коленете му не се натрошиха, докато не започнах да лея пот така, че отми кръвта от лицето и ръцете ми, и докато вече не бях в състояние да вдигна желязото, за да нанеса още един удар.

Гръмовното ми дишане отекваше в стените.

Рия се опитваше да обърше таласъмската кръв по ръцете си с няколко хартиени салфетки.

Още докато започваше битката с втория звяр, първият — вече мъртъв — бе възвърнал формата си и на пода се въргаляше гол труп, смазан от бой. Видях, че наистина е полицаят, както смятахме и по-рано.

Преобразен, вторият таласъм се оказа жена на приблизително същата възраст като ченгето.

Вероятно съпругата му; или партньорката.

Те дали наистина мислеха в мерните единици на съпрузи и съпруги — или дори половинки? Как се възприемаха един друг, когато нощем се въргаляха в студена, влечугова страст? И дали по принцип вървяха през света двама по двама — и това бе предпочитаният от тях начин, както се случваше с повечето представители на нашия вид? Или таласъмите се деляха на двойки само заради по-убедителното прикритие, което им помагаше в усилията да минат за обикновени мъже и жени?

Рия се задави, стори ми се, че всеки момент ще повърне, но преглътна спазмите и захвърли просмуканите с кръв салфетки.