Дин Кунц - Отвъдни очи

Съществото възнамеряваше да изнасили жената, преди с нокти и зъби да я накъса на конфети. Очевидно бе решило да нападне жертвата си в това си чудовищно състояние, а не в човешката си маскировка, понеже така ужасът й щеше да е по-богат, а пълната й безпомощност — вкусно подчертана.

Нямаше начин да обмисля заплождане, защото подобно чуждо семе не би могло да вирее в човешка утроба.

Освен това бруталното убийство бе и сигурно, и очевидно. С болезнено пропадащ в краката стомах осъзнах внезапно защо в стаята няма мебели, защо е толкова различна от останалата част на къщата и защо стените и подът са белязани с пластове и пластове ръждивокафяви петна. Това беше кланицата на таласъма, мястото за касапско веселие. Тук бе довеждал и други жени, които бе мъчил и ужасявал, и унизявал и, накрая, с огромна наслада, бе разкъсвал на парченца.

Не само други жени. Също и мъже. И деца.

Внезапно получих отвратителни парапсихични впечатления от предишни кръвопролития. Ясновидските образи се лееха от покритите с кръв стени и сякаш се проектираха на стъклото пред мен, все едно прозорецът бе киноекран.

С огромно усилие изтласках тези излъчвания от съзнанието си, от стъклото и обратно в стените на кланицата. Не можех да допусна да ме обладаят. Ако виденията ме удареха, щях да изгубя сили и да остана неспособен да помогна на жената вътре.

Обръщайки се встрани от прозореца, тихо пристъпих към ъгъла на къщата, уверен, че Рия ще ме последва. В движение си свалих ръкавиците и ги пъхнах в джобовете на палтото ми, така че да мога да въртя ножа с обичайното си умение.

От задната страна на къщата вятърът ни удари по-силно, защото се спускаше право надолу от планините над нас, лавина от вятър — суров и пронизващ. За секунди усетих, че ръцете ми се вкочаняват и осъзнах, че трябва да вляза в топлата къща бързо, инак ще изгубя гъвкавостта, която ми трябваше, за да хвърлям ножа с точност.

Стъпалата на задната веранда бяха замръзнали; ледът бе споил шевовете и сглобките. Те пукаха и скърцаха, докато се изкачвахме.

От парапета висяха ледени шушулки.

Подът на верандата също възразяваше под стъпките ни. Задният вход бе от лявата страна на къщата. Лекичко отворих предпазната врата от стъкло и алуминий. Окачените й на пружина панти издрънчаха веднъж.

Зад нея задната врата на къщата също се оказа отключена. Таласъмите не използваха особено често ключалки, понеже генетично бяха създадени със само ограничена способност за страх и понеже почти не се страхуваха от никой от нас . Ловецът не се бои от заека.

Двамата с Рия се озовахме в напълно обикновена кухня, като извадена от „Добра домакиня“, топлият въздух ухаеше на шоколад, на печени ябълки и канела. Някак си именно обикновеността на кухнята я правеше още по-страховита.

На ламинирания плот отдясно на входа върху метална решетка бе поставен домашен пай, а до него имаше поднос с купчина пресни бисквити. Безброй пъти бях виждал таласъми — в човешките им маски — да ядат в ресторанти. Знаех, че трябва да се хранят, както и всички останали живи твари, но никога не си бях представял, че вършат обикновени домакински дейности като печене на бисквити или правене на пайове. Та те бяха психични вампири и се хранеха с нашите физическа, умствена и емоционална болка — и имайки предвид изумително богатата диета от човешка агония, в която редовно се къпеха, другата храна ми се струваше превземка. Със сигурност никога не си бях представял, че посядат на мила вечеря в собствените си домове и разпускат след ден на кръвопролития и мъчения и таен тероризъм; мисълта за това ми преобърна стомаха.

От необзаведената стая, която делеше стена с кухнята, се разнесе поредица тупвания, удари и стържещи звуци.

Нещастната жена очевидно бе загубила способността си да пищи, защото сега я чух да се моли с пресекващ и треперлив глас.

Разкопчах си якето, бързо измъкнах ръце от ръкавите и оставих дрехата тихо да падне на пода. Обемът й щеше да попречи на уменията ми по мятане на нож.

Извън голямата кухня, в допълнение на изхода към верандата водеха открита арка и три затворени врати. През арката можех да видя подножието на стълбите, които обслужваха цялата къща. От трите врати една вероятно се отваряше към мазето, втора — към килера. Третата може би беше входът към стаята, в която бяхме видели демона и окованата дама. Все пак не исках да започна да отварям врати и да вдигам шум, освен ако не съм абсолютно сигурен, че от първия опит ще попадна в съседната стая. Така че с Рия тихичко прекосихме кухнята, минахме през арката и излязохме в коридора, където първата отляво се падаше оставена открехната вратата към кланицата.