Дин Кунц - Отвъдни очи

Притеснявах се, че жената ще ме види, ако се покажа през процепа, за да се прицеля и че реакцията й ще предупреди таласъма, така че предпочетох да нахлуя в стаята, без да знам къде може да се намира мишената ми. Отворих вратата със замах и я треснах в стената.

Заварих таласъма надвесен над жената, но се завъртя, за да застане с лице към мен и изпусна зловонно изненадано съскане.

С изумителна внезапност щръкналият му фалос се сви и изчезна в люспестата торбичка, която на свой ред се прибра в защитаваща я телесна кухина.

Изнесох ръка зад главата си, стиснал ножа за върха на балансираното острие.

Все още съскайки, таласъмът скочи към мен.

Същевременно ръката ми се стрелна напред. Ножът литна.

Острието улучи чудовището насред скока. Потъна дълбоко в гърлото му, макар че ударът не бе така добре прицелен, както ми се искаше. Лъскавите, треперещи, глигански ноздри на звяра потрепнаха със сумтене от шок или ярост и от зурлата му бликна гореща кръв.

Продължи напред. Стовари се върху мен. Тежко.

Олюляхме се и се блъснахме яростно в стената. Гърбът ми бе притиснат към изсъхналата кръв на Господ-знае-колко-на-брой невинни и за миг (преди целеустремено да го блокирам от съзнанието си) можах да усетя болката и ужаса, които се излъчваха от жертвите в техните смъртни гърчове и които бяха допринесли за пребоядисването и украсата на това място.

Лицата ни се намираха само на инч разстояние. Дъхът на тварта смърдеше на кръв, мъртво месо и гнила плът — сякаш това, че се бе хранило от ужаса на жената, го бе заразило с хищническа халитоза.

На инч от очите ми блеснаха зъби, огромни закривени и щракащи зъби с покапали от тях лиги — емайлирано обещание за болка и смърт.

Тъмен, мазен, демоничен език се изви напред към мен като вкусваща ме змия.

Усетих възлестите ръце на таласъма да се свиват около мен, сякаш щеше да се опита да ме смаже към гърдите си. Или — във върховния миг на прегръдката — вероятно щеше да забие ужасните си нокти по-дълбоко в хълбоците ми.

Удрящото ми като чук сърце счупи резето на адреналиновия склад в мен и внезапно се понесох на вълните на химично цунами, което ме накара да се почувствам като бог; макар и — признавам — изплашен бог.

Ръцете ми бяха много или малко приковани пред гърдите, тъй че свих дланите си на юмруци и забих лакти навън с цялата си сила, право в силните мишници на таласъма, разбивайки хватката, която той се опитваше да ми наложи. Докато се изплъзвах, усетих ноктите му да сграбчват за миг ризата ми, а след това чух как кокалестите му пръсти се чукнаха в стената зад гърба ми, понеже едната му ръка отхвръкна нагоре.

Тварта изпищя от гняв — странен вик, който прозвуча още по-особено, понеже звуковите вълни, втурнали се от ларинкса му към устните, вибрираха в острието на пронизалия гърлото му нож и преди изхвръкване придобиваха метална нотка. С таласъмския писък бликна и струя кръв, която плисна в лицето ми, а няколко капки попаднаха в устата ми.

Сега подсилен и от отвращение, а не само от страх и гняв, аз се отблъснах от стената, изтласквайки звяра назад. Олюляхме се и паднахме, озовах се върху тварта, където веднага сграбчих дръжката на ножа, щръкнала от гърлото му, завъртях брутално острието, издърпах го от раната и го забих отново и отново, и отново, неспособен да се спра, макар че огненият блясък в очите на таласъма бързо гаснеше към калночервено. Петите му тропаха слабо по пода, издавайки студено трак-трак-трак върху линолеума. Ръцете му вършееха безцелно, а дългите му, заострени нокти изписваха безсмислени кодове по пода на кланицата. Накрая прекарах назъбеното острие от ляво на дясно напреки на гърлото, прерязвайки мускули, вени и артерии. С това приключих — тварта също.

Яхнал умиращия таласъм, аз се надигнах на колене, като се давех, кашлях и плюех безспир — да залича всяка следа от демонска кръв от устата си.

Под мен звярът премина последната си, съпроводена с живачни тръпки и вълни конвулсивна трансформация, използвайки останките от жизнената си енергия да се върне в човешка форма, както родът му бе генетично програмиран да прави още в изгубената епоха на сътворението им. Костите хрущяха, костите пукаха, костите щракаха, костите се претопяваха и кипяха, и се втвърдяваха отново в трескава реформация; сухожилия и хрущяли се късаха, но незабавно се свързваха отново в други форми на извивка и опън; меките тъкани издаваха всмукващи-бълбукащи-пльокащи звуци, докато трескаво търсеха и намираха новите конфигурации.