Дин Кунц - Отвъдни очи

Имах чувството, че не чета обикновена вестникарска ретроспекция, а съм навлязъл дълбоко в забранената „Книга на мъртвите“, в която варварските действия на демоните са щателно записани от някакъв пръкнат в Ада писар.

В течение на шестнайсет месеца Клаус Оркенуолд осигурявал финансово овдовялата си зълва, Дора Пенфийлд, и нейните две деца. Но бил поразен от нова трагедия, когато те тримата изчезнали безследно.

Знаех какво се е случило с тях. Бях видял — и чул, и усетил — ужасните им страдания в обладаното от призраци мазе в паянтовата къща на „Епъл Лейн“.

След като се оженил за сестрата на Тим Пенфийлд, а после измъчвал и убил нея и децата й, застрелял Тим Пенфийлд и набедил за това обикновен обирджия, Оркенуолд се заел да изличи и последните оцелели членове на рода Пенфийлд.

Таласъмите са ловците.

Ние сме плячката.

Те ни преследват неуморно в свят, който е за тях просто огромен ловен резерват.

Нямаше нужда да чета нататък. Но продължих въпреки всичко — сякаш като прегледах лъжите на „Реджистър“, ставах безмълвен свидетел на истината за смъртта на Пенфийлдови и по начин, който не можех напълно да разбера или обясня, приемах свещения дълг да довърша отмъщението им от тяхно име.

След изчезването на Дора и децата се развихрило двумесечно разследване, докато вината в крайна сметка (и несправедливо) паднала на Уинстън Ярбридж, ерген и бригадир от въгледобивните мини, който живеел в къща на „Епъл Лейн“, на половин миля по-нататък от дома на Дора. Ярбридж тържествено се кълнял в невинността си, за което говорела и репутацията му на кротък и редовно посещаващ църквата човек. В крайна сметка обаче горкият миньор бил осъден под зловещата тежест на събраните доказателства — доказателства, които били предназначени да покажат как, в пристъп на сексуална психопатия, той бил проникнал в дома на Пенфийлд, бил насилил жената и двете деца, след това хладнокръвно ги насякъл на парчета и накрая се отървал от останките им в свръхнагрятия котел, захранван с напоени с нафта въглища. Окървавено бельо, принадлежащо на децата и на г-жа Пенфийлд, било намерено в дома на Уинстън Ярбридж, скрито в пътен сандък, натикан в дъното на килера. Станало ясно, че — както може да се очаква от вманиачен убиец — Ярбридж е запазил по един отрязан пръст от всяка от жертвите, като всеки зловещ пръст бил потопен в малко бурканче със спирт и надписан с името на жертвата. Притежавал също и оръжията на убийството, плюс колекция от порнографски списания, списващи за ентусиасти на БДСМ и садисти. Миньорът твърдял, че тези прокълнати вещи са били подхвърлени в дома му — и те, разбира се, наистина били. Когато открили два негови отпечатъка върху котела в мазето на Пенфийлд, Ярбридж казал, че полицията сигурно лъже за мястото, откъдето са взети отпечатъците — както, разбира се, и било. Полицаите твърдели, че имат твърди доказателства и че мародерът Ярбридж, в онези дни на често капитално наказание, със сигурност ще умре на електрическия стол — както и, разбира се, станало.

Самият Оркенуолд помогнал да се разреши прословутият случай с Ярбридж и, съгласно „Реджистър“, впоследствие с безпрецедентен брой арести и осъдени си изградил главозамайваща кариера на страната на закона. Общото мнение беше, че Оркенуолд силно заслужава повишението до най-високия пост в полицията. Пригодността му за поста бе само потвърдена от бързината, с която бе заловил и арестувал скитника, Уолтър Демброу, за убийството на предшественика му.

Макар че лично убих Лайсъл Келско, с това действие не бях дал и глътка въздух на многострадалните жители на Йонтсдаун. Всъщност кошмарната политическа машина на таласъмската власт бе проработила гладко, издигайки друг майстор на мъченията от редиците си в замяна на убития полицейски началник.

Рия се извърна за малко встрани от микрофилма и се загледа през един от високите прозорци на библиотеката. Само бледа светлина, слаба като лунни лъчи, успяваше да прониже заскреженото стъкло и сиянието на машината за микрофилми осветяваше измъченото й лице доста по-добре. Накрая заключи:

— Човек би си казал, че някъде насред всичко това ще се намери кой да заподозре, че Оркенуолд има пръст в така наречените трагедии, които се случват около него.

— Може би — съгласих се. — А и в обикновено градче може би друг полицай или репортер от вестник, или някой овластен гражданин би решил да огледа по-внимателно страдалеца. Но тук управлява неговата раса. Те са полицията. Таласъми контролират съда, градския съвет, кметството. Много е вероятно да притежават и самия вестник. Държат здраво юздите на всички институции, които могат да бъдат използвани за добиране до истината, тъй че тя си остава завинаги потисната.