Дин Кунц - Отвъдни очи

Видях също особено кръвожаден на вид таласъм — самият Клаус Оркенуолд — да размахва кожен колан, остен за говеда и след това други гнусни инструменти за мъчение. Все едно беше наполовина таласъм и наполовина касапин от Гестапо, той крачеше напред-назад през самоделната си тъмница, в един момент в човешката си маскировка, в друг — напълно преобразен, за да подклажда ужаса у жертвите си, чертите му бяха очертани от примигващата оранжева светлина на огъня, струяща от отворената врата на котела.

Някак си успях да продължа да се усмихвам и да кимам на Джим Гарууд. Някак си дори успях да задам един-два въпроса. Някак си успях да изляза от мазето, без да разкрия крайния си потрес, макар че така и не разбрах как точно успях да пресъздам убедителен образ на доброжелателност, докато ме връхлитаха тези мрачни еманации.

Отново горе, при здраво затворена врата на мазето, не долавях следи от убийствената история на влажното долно помещение. С всяко продължително издишване пречиствах дробовете си от просмукания с кръв и жлъчка дъх на онези отдавнашни жестокости. Все пак реших, че къщата беше с идеално местоположение за нуждите ни и осигуряваше достатъчно удобства и анонимност, така че щяхме да я наемем и просто нямаше да се спускам отново по стълбите в мазето.

Бяхме снабдили Гарууд с фалшиви имена — Боб и Хелън Барнуел от Филаделфия. За да обясним липсата си на заетост в района внимателно бяхме подготвили версия, според която сме студенти по геология и след получаването на бакалавърската и магистърската си степени сме се заели с шестмесечни полеви проучвания, свързани с определени странности на скалните пластове в Апалачите. Това прикритие бе създадено, за да обясни евентуални походи, които можеше да ни се наложи да предприемем в планините, за да проучваме минните входове и работните площадки на „Лайтнинг Коул Къмпани“.

Бях на почти осемнадесет и по-опитен от много мъже дваж по-възрастни от мен, но — разбира се — не бях на достатъчно години, че да съм се сдобил с две научни степени и да съм стигнал до средата на доктората си. При все това изглеждах години по-възрастен от реалната си възраст — знаете причините.

Рия, която беше по-голяма от мен, имаше вид на достатъчно зряла да е тази, за която се представя. Дори след хирургичните операции на лицето й и промяната на цвета на косата от русо в гарвановочерно, необичайната й красота и мощна сексуалност й придаваха зрялост, която я правеше да изглежда още по-голяма, отколкото всъщност беше. Нещо повече, трудният живот, зачернен от много трагичност, й придаваше вид на осъзната и опитна в ежедневието жена, изпреварващ възрастта й с години.

Джим Гарууд не се усъмни в нас.

Миналия вторник, още в Гибтаун, Плъзгавия Еди ни беше снабдил с фалшиви шофьорски книжки и други фалшифицирани документи, които да подкрепят самоличностите на семейство Барнуел, макар че нямаше такива, доказващи връзката ни с университета „Темпъл“ във Филаделфия. Преценихме, че Гарууд няма да се престарае да ни проверява — ако изобщо опита, — защото наемахме къщата на „Епъл Лейн“ за шест месеца. Освен това плащахме в аванс цялата стойност на наема, включително сериозен депозит — и всичко в брой, което ни правеше привлекателни и относително сигурни наематели.

В днешно време, когато всички кабинети са компютризирани и за броени часове може да бъде получен доклад за кредитното ти състояние, който ще разкрие всичко от местоработата ти до навиците за ходене до тоалетната, търсенето на потвърждение на представената история би било на практика автоматично. Но навремето, през 1964-та, революцията на микрочиповете тепърва предстоеше; информационната индустрия едва прохождаше и хората по-често биваха приемани на доверие, според външния си вид и честната си дума.

Благодаря на Господ, че Гарууд не разбираше от геология и не би могъл да ни задава подвеждащи въпроси.

Върнахме се в кабинета му да подпишем договора за наем, дадохме му парите и взехме ключовете.

Вече разполагахме с база за операцията си.

Преместихме си нещата в дома на „Епъл Лейн“. Макар че къщата ми се бе струвала подходяща в началото, когато се върнахме като законни наематели я счетох за разстройваща. Имах чувството, че тя някак си ни наблюдава, че в стените й витае много враждебно настроено същество; че осветителните й тела са всевиждащи очи, че ни приветства и това приветствие не съдържа добра воля, а само ужасен глад.

След това подкарахме към града, за да се занимаем с проучвания.