Дин Кунц - Отвъдни очи

Когато най-сетне омекнах и се спихнах, и се изплъзнах от Рия, казах:

— Кога заминаваме за Йонтсдаун?

— Утре? — прошепна тя.

— Добре — казах.

Навън гаснещият здрач дърпаше след себе си горещ вятър, който идваше от запад, през залива, шибаше палмите и почукваше в бамбука, и стенеше в американските борове. Металните стени и покрив на фургона припукваха. Рия изключи лампата и полежахме заедно в сумрака, гърбът й бе долепен до корема ми, слушахме вятъра, вероятно доволни от решението ни и от смелостта, която демонстрирахме, а може би и горди от себе си, но също и уплашени, определено уплашени.

Джоъл Тък беше против. Против цялата ни благородна идея.

— Безумен идеализъм — нарече я той.

Беше против пътуването до Йонтсдаун.

— По-скоро голяма глупост, не проява на смелост.

Беше против ескалирането на войната, което планирахме.

— Обречено на провал — заключи.

Вечеряхме с Джоъл и жена му Лаура в техния постоянен, двоен на ширина домашен фургон, поставен на един от най-големите парцели в Гибтаун. Имотът им бе щедро озеленен — бананови палми, половин дузина живописни сортове циганче 4, папрати и бугенвилии, имаше дори звездовиден жасмин — и преплетените лехи храсти и цветя водеха до очакването, че вътрешността на дома на Тък ще бъде претрупана с мебели и прекомерно накичена, вероятно в някакъв тежък европейски стил. Това очакване обаче не се сбъдваше. Домът им бе изумително модерен: прост, с изчистени линии и почти аскетична съвременна мебелировка: две дръзки абстрактни картини, няколко стъклени вази, но без джунджурии и претрупаност, и всичко бе решено в земни тонове — бежово и пясъчно бяло, и кафяво — като за единствен акцент служеше тюркоазеното.

Подозирам, че този минималистичен декор бе съзнателен опит да се избегне акцентирането на лицевите деформации на Джоъл. В крайна сметка, имайки предвид големия му ръст и кошмарния му вид, къща, пълна с красиви, гравирани и лъскави орнаментирани европейски мебели — все едно дали френски или италиански, или английски и без значение от кой период, — определено щеше да бъде трансформирана в присъствието му и да изглежда не толкова елегантна, колкото готическа, да буди мисли за стари тъмни домове и замъците с духове от безброй филми. Като контраст в тази съвременна обстановка влиянието на изкривената външност на домакина беше странно смекчено, сякаш самият той представляваше ултрамодерна, сюрреалистична скулптура, чието място бе именно в подобни чисти и оскъдно обзаведени стаи.

Въпреки това домът на Тък не беше нито студен, нито ни най-малко негостоприемен. По протежение на едната дълга стена на дневната бяха поставени мръснобели дървени лавици, претрупани до падане с книги с твърди корици, които придаваха значителна топлина на помещението, макар че главната отговорност за приятелската и удобна атмосфера, която незабавно обгръщаше посетителите, носеха самите Джоъл и Лаура. Почти всички лунапарковци, които някога съм срещал, са ме приветствали без задръжки и са ме приемали като един от тях; но дори сред лунапарковците това семейство притежаваше специален талант за сприятеляване.

Миналия август в кървавата нощ, когато ние с Джоъл убихме и обезглавихме, и погребахме шест таласъма на тъмната алея на Йонтсдаунския общински панаир, останах изненадан да го чуя да споменава съпруга, тъй като не бях знаел, че е женен. Впоследствие, след като я срещнах, ми беше любопитно що за жена би се омъжила за мъж като Джоъл. Бях си представял какви ли не партньорки за него, макар че нито една от тях не приличаше точно на Лаура.

На първо място, тя беше много красива, слаба и изящна. Не спираше дъха (така както Рия например), не беше жена, от самия вид на която мъжете се разтреперват, но определено бе красива и привлекателна: махагонова коса, ясни сиви очи, открито лице с пропорционални черти, сладка усмивка. Притежаваше самоувереността на жена на четирийсет, но изглеждаше не по-възрастна от трийсет, така че по моя сметка трябва да беше на възраст някъде между тези две граници. От друга страна, не се държеше като наранена птичка — нито срамежливост, нито покорство, които биха й създали проблем да се среща и да очарова мъже, по-привлекателни физически и по-приемливи обществено от Джоъл. Нямаше също и полъх на фригидност, нищо, което да подсказва, че се е омъжила за лунапарковеца просто защото той ще й бъде благодарен и следователно ще изисква по-рядко плътски удоволствия, отколкото другите мъже. Всъщност Лаура бе много страстна по природа — човек на докосването и прегръдката, любителка на целуването на бузи — и имаше всички причини да смятам, че демонстративното й поведение спрямо приятелите е само бледа сянка на страстта, която внася в брачното ложе.