Дин Кунц - Отвъдни очи

Почти пълната сигурност за настъпването на Армагедон, какъвто тя бе описала, беше шокираща и депресираща до степен, за която не стигаха думи, но въпреки всичко се боях повече от незабавна смърт. Ясновидството ми намекваше за незабавна опасност и се бе превърнало в постоянно, неприятно напрежение в черепа ми, макар че не можех да позная откъде ще дойде проблемът или каква форма ще придобие.

Леко ми се гадеше от предчувствието.

Беше ми студено. Бях плувнал в пот. Треперех.

Рия отиде до кухнята да си вземе още скоч.

Станах. Отидох до прозореца. Надникнах навън. Не видях нищо. Върнах се при креслото. Седнах на ръба му. Искаше ми се да крещя.

Нещо приближаваше…

Когато Рия се върна с питието си и отново се прегърби във фотьойла си, все още дистанцирана от мен и с все още мрачно лице, попитах:

— Как си научила всичко за тях? Трябва да ми кажеш! Да не би да умееш да им четеш мислите?

— Да.

— Наистина ли?

— Малко.

— Аз не успявам да извлека от тях нищо освен… гняв. И омраза.

— Аз… мога да виждам по малко в тях — каза Рия. — Не точно мислите им. Но когато ги сондирам, получавам образи… и видения. Мисля, че много от видяното е… расова памет… неща, които някои от тях изобщо не си спомнят на съзнателно ниво. Но да си призная честно, има и нещо повече.

— Какво? Повече… какво? И какво за тези легенди, за които ми спомена?

Вместо да ми отговори, Рия отвърна:

— Знам какво си правил навън тази нощ.

— А? За какво говориш? Откъде би могла да знаеш?

— Знам.

— Но…

— И е безполезно, Слим.

— Така ли?

— Не можеш да ги победиш!

— Победих чичо ми Дентън. Убих го, преди да успее да навлече още повече нещастия на семейството ми. Двамата с Джоъл спряхме шестима тази нощ и ако не бяхме го сторили, те щяха да повредят виенското колело и то да падне. Спасихме живота на кой знае колко много паричковци!

— И какво значение има това? — попита Рия. В гласа й долових нова нотка, честност и мрачна страст. — Други таласъми просто ще убият други паричковци. Не можеш да спасиш света! Само рискуваш живота си, щастието си и здравия си разум — и най-много да позабавиш нещата. Няма да спечелиш войната. В дългосрочен план таласъмите ще ни победят. Неизбежно е. Такава е съдбата ни, която сме планирали за самите себе си преди много, много време.

Виждах накъде водят размишленията й.

— Каква алтернатива имаме? Ако не се бием, не се защитаваме, то животът ни е безсмислен. Ние с теб можем да бъдем убити всеки миг по техен каприз!

Рия остави настрани чашата си и се приплъзна напред до ръба на креслото си.

— Има и друг начин.

— Какви ги говориш?

Прекрасните й очи останаха втренчени в моите и погледът й пареше.

— Слим, за повечето хора не си струва и плюнката да си хабиш.

Примигнах.

Рия каза:

— Повечето хора са лъжци, измамници, развратници, крадци, двуличници и все в този дух. Използват се и се насилват един друг със същата страст, с която ни насилват и таласъмите. Не си струва да бъдат спасявани!

— Не, не, не! — възразих. — Не и повечето . За доста хора не си струва да си хабиш плюнката, Рия, но не за повечето от тях!

— Съдейки по моя опит — отвърна тя, — всъщност практически никой не е по-свестен от таласъмите!

— Опитът ти не е бил типичен, за Бога! Абнър Кейдитата и Маралий Суинитата на този свят определено са малцинство. Разбирам защо би се чувствала другояче, но никога не си срещала моите майка и татко, сестрите ми, баба ми. На света има повече почтеност, отколкото жестокост! Може би нямаше да го кажа преди седмица или дори вчера, но сега, като те чувам да говориш така, сега, като те чувам да казваш, че всичко е безполезно, нямам и грам съмнение, че в хората има повече добро, отколкото зло. Понеже… понеже… ами, така трябва да бъде!

— Слушай — каза Рия, все тъй втренчена в мен с омагьосващо сини, умолително сини очи, с огнени и почти болезнено сини очи. — Можем само да се надяваме на малко щастие в малък кръг от приятели, с няколко души, които обичаме — и останалата част от света да върви по дяволите. Моля те, моля те, Слим, помисли по въпроса! Изумително е, че се намерихме един друг! Това е чудо! Никога не съм си мислила, че ще преживея нещо подобно на това, което имаме двамата заедно! Толкова добре си пасваме… толкова си приличаме… че дори определени мозъчни вълни ни се препокриват, докато спим… споделяме, докато правим любов и когато спим, ето защо сексът е толкова дяволски добър за нас и дори споделяме едни и същи сънища! Предназначени сме един за друг — и това е най-важното нещо, най-важното нещо на този свят е да бъдем заедно до края на живота си!