Дин Кунц - Отвъдни очи

— Но някой не спазил уговорката — обадих се.

— Не мисля, че е станало точно така — възрази Рия. — Може и да греша по този въпрос, да не съм разбрала правилно… но смятам, че някои от войниците успешно отказали да бъдат отзовани.

— Исусе!

— По причини, които никога не били открити, или поне по причини, които не разбирам аз самата, веднъж напуснали лабораториите, някои таласъми били преминали през фундаментални промени.

По-голямата част от детството и юношеството си бях прекарал в любовна прегръдка с науката, така че веднага бях готов да споделя една-две идеи по въпроса.

— Вероятно са се променили, понеже конструкцията на веригите им от изкуствени хромозоми и редактирани гени е била твърде нестабилна.

Рия сви рамене:

— Все едно, явно един от резултатите на тази мутация е развитието на его, на чувство за независимост.

— Което си е дяволски опасно нещо у един биологично създаден убиец психопат — допълних, потрепервайки.

— Бил направен опит да се вкарат таласъмите в строя чрез активиране на създаващите болка устройства, имплантирани в мозъците им. Някои се предали. Други били открити гърчещи се и квичащи в необяснима агония, която ефективно ги демаскирала. Но имало и такива, които очевидно били мутирали по специфичен начин — или били развили невероятен толеранс към болка… или се били научили да я харесват, да процъфтяват от нея.

Можех да си представя накъде са тръгнали нещата от този момент нататък. Казах:

— В съвършената си човешка маскировка, с интелигентност равна на нашата, водени само от омраза и страх, и жажда за кръв, таласъмите не биха могли да бъдат открити… освен може би като се подложи всеки един мъж и жена на света на мозъчен скенер в търсене на разпръснатите контролни механизми на таласъмите. Но съществуват хиляди вратички, които тварите могат да използват, за да избегнат минаването през скенера. Някои вероятно ще си създадат фалшиви карти за проверка, свидетелство за мозъчно сканиране, през което никога не са преминавали. Други просто ще избягат в дивата пустош и ще се скрият, нападайки градове и села само когато имат нужда да откраднат храна… или когато страстта към убийство се превърне в непоносима необходимост. В крайна сметка повечето от тях ще успеят да се скрият. Нали? Така ли се е получило?

— Нямам представа. Предполагам, че да. Нещо подобно. И в някакъв момент, след като… световната програма за мозъчно сканиране вече била в действие… властите открили, че някои от бунтовниците таласъми са преживели още една фундаментална мутация…

— Вече не били стерилни.

Рия примигна:

— Откъде разбра?

Казах й за бременната таласъмка в Йонтсдаун.

Тя отвърна:

— Ако не съм разбрала погрешно, повечето си остават стерилни, но известна част са станали фертилни. Легендата твърди…

— Каква легенда? — попитах, ставаше ми все по-трудно да сдържам любопитството си. — Откъде си чула всички тези неща? За какви легенди става дума?

Пренебрегвайки въпроса ми, тъй като все още не беше готова да разкрие източниците си, Рия каза:

— Според легендите в програмата за мозъчно сканиране заловили жена и когато разкрили, че тя е таласъм, я принудили да се преобрази в основната си форма. После я застреляли и в агонията си тя изхвърлила котило пищящи таласъмски бебета. В смъртта си се върнала в човешка форма, както била генетично програмирана да прави (с цел да бъдат измамени аутопсиите и патолозите). И когато екзекутирали потомството й, на смъртния си одър и те се преобразили в човешки бебета.

— И тогава човечеството осъзнало, че е загубило войната с таласъмите.

Рия кимна.

Те бяха изгубили войната заради това, че таласъмските деца, оформени в чужда утроба вместо в лаборатория, не притежаваха контролни механизми, които да проличат при мозъчно сканиране; не съществуваха методи, по които тяхната дегизировка да бъде преодоляна. От този миг нататък човекът делял земята с вид, който му бил равен по интелект и нямал друга цел, освен да унищожи него и всичките му дела.

Рия си допи скоча.

Много ми се искаше второ питие, но се страхувах да си взема, понеже в сегашното ми състояние второ със сигурност щеше да доведе до трето, а третото — до четвърто, и нямаше да мога да спра, докато не припадна пиян. Не можех да си позволя подобно нещо, защото тъмното предсказание за надвиснала катастрофа висеше над мен по-потискащо от всякога, парапсихичен еквивалент на масивна черна формация от бухнали буреносни облаци, които затъмняват слънчев ден.