Дин Кунц - Отвъдни очи

Няма човек убиец нито в тяхната цивилизация, нито в нашата за всичките хиляди години изгубена или записана история, който би могъл да проявява вманиаченото, компулсивно, психопатично, убийствено поведение и на една стотна от интензитета, който притежават тези лабораторни войници. Няма религиозен фанатик с гарантирано място в Небесата, готов да вдигне оръжие в името Господне, който да убива с такава страст.

Калните ми, окървавени длани бяха толкова здраво стиснати в юмруци, че ноктите ми се забиваха болезнено в дланите, но въпреки това не можех да ги разтворя. Все едно бях ревностен самобичуващ се, търсещ изкупление чрез понасяне на болка. Но изкупление от кого? Чии грехове имах чувството, че е нужно да изкупя?

Казах:

— Но, Исусе, създаването на такъв войник е… било… било е лудост ! Твар като тази не би могла да бъде контролирана!

— Очевидно са смятали, че може — възрази Рия. — Както го разбирам, всеки таласъм, излязъл от онези лаборатории, имал имплантиран в мозъка си контролен механизъм, чието предназначение било да нанася временно осакатяващи пристъпи от болка и да включва страха на тварта. Чрез това устройство излязъл от подчинение воин би могъл да бъде наказан във всяко ъгълче на света, без значение къде се крие.

— Но нещо се е провалило — казах.

— Нещо винаги се проваля — съгласи се Рия.

Попитах отново:

— Откъде си научила всичко това?

— Дай ми малко време. Постепенно ще ти обясня всичко.

— Настоявам да ми обясниш!

Гласът й бе кух и безличен и посърна още повече, докато тя говореше за другите предпазни мерки, вградени в таласъмите, с които да се предотвратиш бунт и нежелано кръвопролитие. Разбира се, те били създадени стерилни. Не можели да се развъждат; само лабораториите можели да създават нови таласъми. И всеки от тях преминавал интензивна подготовка, която насочвала омразата му и кръвожадността към тясно определена етническа или расова група, така че да може да бъде прицелван срещу много специфичен враг, без опасения, че може безгрижно да убие и съюзниците на господаря си.

— Какво се издънило? — попитах.

— Трябва ми още скоч — заяви Рия.

Стана и отиде в кухнята.

— Налей и на мен — помолих.

Цялото тяло ме болеше, а дланите ми горяха и ме сърбяха, понеже още не бях извадил треските от тях. Скочът щеше да има обезболяващ ефект.

Но не можеше да ме обезболи от усещането за неминуема опасност. Това предчувствие се усилваше все повече и знаех, че ще постоянства при все количествата алкохол, които погълна.

Погледнах към вратата.

Не я бях заключил, когато влязох. Никой не заключва външната си врата в Гибтаун, Флорида, нито пък в Гибтаун-на-колела, понеже лунапарковците никога не крадат едни от други — или поне се случва много рядко.

Станах, отидох до вратата, потутках се със заключващия бутон на дръжката и пъхнах резето на мястото му.

Би следвало с това да се почувствам по-добре. Не стана така.

Рия се върна от кухнята и ми връчи чаша със скоч и лед.

Устоях на порива да я докосна, понеже усещах, че тя все още не търси близостта ми. Не и преди да ми е разказала всичко.

Върнах се при креслото си, седнах и гаврътнах половината скоч на един дъх.

Рия продължи, но новата порция уиски не подобри безжизнения тон на гласа й. Усещах, че състоянието, в което се намира, не е предизвикано само от ужасната история, която се налагаше да ми сподели, но и от някакви лични притеснения.

Напредвайки с разказа, тя ми обясни, че тайната за сътворението на таласъмите скоро се разпространила, както обикновено се случва с тайните, и половин дузина държави бързо се сдобили със собствени създадени в лаборатория войници, подобни на първите таласъми, но с модификации, усъвършенствани и подобрени. Те отглеждали тварите в цистерни, с хиляди, и влиянието на този вид оръжие се оказало почти толкова ужасно, колкото и всеобща размяна на ядрени удари.

— Не забравяй — каза Рия, — че се очаквало таласъмите да са алтернатива на ядрените бомби, много по-малко разрушителен начин да се постигне световна власт!

— Само каква алтернатива!

— Е, ако народът, който ги бил породил, бе съумял да запази ексклузивността на технологията си, е щял да може да завладее света за няколко години, без да прибягва до ядрени оръжия. Обаче когато всички се сдобили с таласъмски войници, когато на ужаса било отговорено с контракошмар, всички участници бързо осъзнали, че взаимното разрушение е неизбежно, все едно дали чрез изкуствени войници или ядрен холокост. Така че стигнали до споразумение да отзоват и унищожат таласъмските си армии.