Дин Кунц - Отвъдни очи

Погледнах към вратата.

Все още беше заключена.

Погледнах към прозорците.

Те бяха отворени.

Но пък имаха щори и никой таласъм не би могъл да си проправи път през тях, без да положи сериозни усилия.

— Тъй че — каза тихо Рия — не сме били доволни от земята, която Господ ни е дал. Очевидно сме били чували за Ада и в онази забравена епоха и сме сметнали концепцията за интересна. Сметнали сме я за толкова интересна, толкова привлекателна, че сме довели демони по своя собствена кройка и сме пресъздали Ада на земята.

Ако съществуваше Господ, аз почти успявах да проумея (както никога досега) защо Той би ни проклел с болка и страдания. Би гледал с отвращение как използваме света и живота, които ни е дал, и като нищо би казал: „Добре, вие неблагодарни боклуци, добре! Искате да прецакате всичко, така ли? Искате да се наранявате един друг? Толкова ли ви харесва, та сте си създали собствени дяволи и сте ги насъскали срещу себе си? Ами добре! Тъй да бъде! Отдръпнете се и позволете на майстора да ви изпълни желанието! Дишайте ми пушилката, дребосъци! Ето! Вземете тези дарове! Нека има мозъчен тумор и полиомиелит, и множествена склероза! Нека има земетресения и цунами! Нека има… проблеми с жлезите! Харесва ли ви? А?“

Отбелязах:

— По някакъв начин таласъмите са разрушили онази предишна цивилизация, изтрили са я от лицето на земята.

Рия кимна:

— Отнело е време. Няколко десетилетия. Но според легендата… в крайна сметка неколцина от вида им, представяйки се за хора, са се издигнали по върховете на обществената стълбица и най-сетне са се сдобили с достатъчно политическа власт, че да се доберат до положение, в което да развихрят ядрена война.

Което според загадъчните и неясни „легенди“, които цитираше Рия, бяха и сторили. На таласъмите не им пукаше, че по-голямата част от тях ще бъдат избити заедно с нашия вид; цялата причина за съществуването им беше да ни изтребват и унищожат и ако окончателното изпълнение на целта доведеше до собственото им бързо изчезване, те бяха и бездруго безсилни да променят съдбата си. Ракетите политаха. Градовете биваха изпарени. Нито една ракета не бе спестена, нито един бомбардировач — спрян на пистата. Бяха детонирани толкова хиляди невероятно мощни ядрени устройства, че самата земна кора бе претърпяла изменение или може би магнитното поле се бе завъртяло и последвала смяна на полюсите, във всеки случай по някаква причина зловещо се разбудили разломите по цял свят, разтворили се и породили земетресения с невъобразима мощ. Хиляди мили ниски земи пропаднали в океаните, цунамитата връхлитали чак до средата на континентите и навсякъде избухвали вулкани. Този холокост и последвалата го ядрена епоха, и хилядите изминали години смлели всяка следа от цивилизацията, озарявала някога множество континенти така ярко, както собственият ни лунапарк озарява алеята всяка нощ. Оцелели повече таласъми, отколкото хора, защото те били по-корави, родени бойци. Малцината оживели човеци се върнали в пещерите, завърнали се към варварството и наследството им било забравено. Макар че таласъмите не ни забравили — и не биха и могли — ние сме ги забравили заедно с всичко останало и в идните епохи редките ни срещи с тях в демоничната им форма станали източник на множество суеверия — и безбройни евтини филми на ужасите — включително превръщани и свръхестествени същества.

— А сега, когато сме се измъкнали отново от тинята — каза Рия презрително — и когато сме си построили отново цивилизация, и започваме да се сдобиваме отново със средствата за унищожение на света…

— … таласъмите някой ден ще натиснат ядреното копче, ако се доберат до него — довърших вместо нея.

— Вярвам, че ще го сторят — съгласи се тя. — Честно казано, не са така умели бойци, каквито са били по време на предишната цивилизация… по-лесно е да ги победиш в ръкопашен бой… по-лесно е да ги измамиш. Те са се променили, може да се каже, че са еволюирали благодарение на изминалите безброй епохи и заради всичките ядрени отпадъци. Радиацията е стерилизирала мнозина, отнела им е фертилността, която оригиналните мутации са им дарили, което пък е причина да не изпозаселят изцяло земята и да ни надминат по брой. А освен това има и… лека промяна в манията им за разрушение. Както го разбирам, много от тях отхвърлят представата за нова ядрена война… или поне в световен мащаб. Нали разбираш, те живеят дълго; някои от тях са на по хиляда и петстотин години, тъй че не са отдалечени от предишния холокост на чак толкова много поколения. Разказите им за края на света, предавани от предците им, са все още пресни и свежи в спомените им. Но макар че повечето от тях може и да са доволни от сегашното положение на нещата, да ни преследват и да ни убиват все едно не сме нищо повече от животни в техния личен ловен резерват, има и неколцина… такива, които копнеят отново да покачат човешката агония по ядрената мерителна скала… таласъми, които вярват, че тяхното предназначение е да ни изтрият завинаги от лицето на земята. За десет години или след двайсет или пък четирийсет някой от тях все ще се добере до търсената възможност, не мислиш ли?