Дин Кунц - Отвъдни очи

— С времето — продължи тя — хората развили способността да… да човъркат генетичната структура на животните и растенията. И не просто да я бъзикат, а да я променят, да манипулират едни гени с други, да изтриват характеристиките им или да добавят нови по свое желание.

— Това е научна фантастика.

— За нас — да. За тях е било реалност. Това откритие много е подобрило живота на хората, като подсигурило подобрените им реколти… и по-стабилна хранителна база… и създало цял набор нови лекарства. Но имало и огромен потенциал за зло.

— И този потенциал не останал непроучен задълго — продължих мисълта й, не с ясновидска проницателност, а с циничната увереност, че човешката природа не би могла да е по-различна — или по-добра — преди десетки хиляди години, отколкото сега, в собствената ни епоха.

Рия отвърна:

— Първият таласъм бил развъден за изцяло военни цели, съвършеният войник от една робска армия.

Представяйки си гротескните демони, попитах:

— Но какво специфично животно са променили, за да стигнат до този… този звяр ?

— Нямам точна представа, но според мен таласъмите не са точно променена версия на нещо, колкото… изцяло нов вид на лицето на земята, създадена от хората раса с интелект, равен на нашия. Както го разбирам, таласъмът е същество с два генетични набора за всеки елемент от физическия си вид — единият е изцяло човешки, а другият не е — плюс жизненоважен свързващ ги ген, който носи таланта за промяна, така че тварта има възможността да избира по своя воля между двата си образа, да бъде — поне на външен вид най-малкото — човешко същество или таласъм, каквото е по-подходящо според нуждите на дадения момент.

— Но тварта в действителност не е човешко същество, нищо че изглежда като един от нас — казах.

Сетих се обаче за Абнър Кейди и ми хрумна, че дори някои съвсем истински човешки същества не са хора.

Рия рече:

— Не. Макар че това чудовище е в състояние да премине и най-щателния медицински преглед на тъканите си, винаги си остава таласъм. Това е основната му същност, без значение физическото състояние, което е избрало в дадения момент. В крайна сметка нечовешката му гледна точка, мисленето му, методите му на разсъждение, всичко това е напълно чуждо до степен отвъд нашето разбиране. Звярът е бил създаден да може да проникне в чужда страна, да се смеси с хората, да мине за човек… и след това, когато е най-подходящо, да се обърне на страховития си реален образ. Например да речем, че пет хиляди таласъма навлязат във вражеска територия. Те могат да се занимават с терористични атаки, които извършват наслуки, внасяйки смут в търговията и обществото, създавайки атмосфера на параноя…

Можех да си представя хаоса. Съседът ще подозира съседа си. Никой няма да вярва на никого, освен на членовете на семейството си. В такава атмосфера на параноична подозрителност ще спре да съществува обществото, каквото го познаваме. И с времето обезкървената нация ще бъде пречупена в служба на завоевателите.

— Или пък тези пет хиляди могат да бъдат програмирани да ударят по едно и също време — добави Рия, — развихряйки се в единна убийствена мисия, която за една нощ да отнесе двеста хиляди живота.

Твар с нокти и зъби, внимателно сътворена бойна машина със спиращ сърцето външен вид — целта на таласъма е не само да убива, но също и да деморализира.

Докато обмислях ефективността на армия от таласъмски терористи, бях останал временно без думи.

Мускулите ми бяха напрегнати, вързани на възел и не можех да ги отпусна. Гърлото ми бе свито. Гърдите ме боляха.

Докато слушах, страхът бе сграбчил вътрешностите ми и стискаше.

Но така ми влияеше не само историята на таласъмите.

Имаше нещо друго.

Неясно предчувствие.

Нещо идваше…

Нещо лошо.

Имах чувството, че когато накрая науча всички подробности за произхода на таласъмите, ще се озова насред кошмар, който надминава въображението ми.

Все още седнала в креслото си, с отпуснати рамене и сведена глава, втренчила очи надолу, Рия продължи:

— Този войник… таласъм бил специално създаден да не притежава жалост, вина, срам, любов, милост, както и повечето човешки емоции, макар че могъл да ги имитира достатъчно добре, когато желаел да мине за мъж или жена. Нямал угризения да извършва актове на крайно насилие. Всъщност… ако разбирам правилно информацията, която съм натрупала с годините… ако правилно интерпретирам нещата, които съм виждала… таласъмът е създаден дори да изпитва удоволствие, когато убива. По дяволите, той има само три емоции и сред тях е ограничена способност за страх (което може да е включено от генетиците и психогенетиците като механизъм за оцеляване), омраза и жажда за кръв. Така че… обречен на този ограничен обхват от преживявания, звярът естествено ще се опита да изцеди до капка всяка емоция, която му е позволена!