Пол Остер - Нюйоркска трилогия

Разсъмва се и Блу се суети из стаята — стяга си нова премяна. Този път ще се прави на Фулър, който продава четки — стар негов номер, и в продължение на цели два часа търпеливо се приготвя — плешива глава, мустаци, дълбоки бръчки около очите и устата — седи пред малкото си огледалце като стар водевилен актьор по време на турне. Вече минава единайсет и той прибира кутията с четки, излиза на улицата и пресича на отсрещния тротоар, точно пред входа на Блак. Да отключи външната врата, това за Блу е детска играчка и той се справя за секунди, влиза вътре и отново го обхваща стария детективски трепет. Без глупости, съветва се той, докато изкачва стъпалата към апартамента на Блак. Целта е само да надникне вътре, да добие представа от вътрешността на стаята. Може да му потрябва в бъдеще. И все пак гъделичка го вълнение, което Блу не може да потисне. Не е само това да огледа стаята и той го знае, а да попадне в нея, да се изправи вътре между онези четири стени, да подиша въздуха, който диша и Блак. От този момент нататък, мисли си той, всяко нещо, което се случи, ще повлияе на всичко останало. Вратата ще се отвори и след това Блак ще влезе вътре в него завинаги.

Той почуква, вратата се отваря и ето, вече не ги дели никакво разстояние, нещото и мисълта за нещото стават едно. Там, на прага, е застанал Блак с отворена автоматична писалка в дясната си ръка, като че ли прекъснал работата си, и все пак с поглед, който ясно разкрива на Блу, че го е очаквал и че се е примирил с жестоката истина, за която като че ли вече нехае.

Блу започва да рекламира четките си, посочва кутията, в която ги носи, извинява се, моли да влезе и всичко това на един дъх с онзи писклив глас на скоропоговорката, с който хиляди пъти е имитирал уличните продавачи. Блак го посреща невъзмутимо, като подмята, че всъщност се нуждае от четка за зъби, и щом прекрачва прага, Блу продължава трескаво и шумно да предлага четки за коса-, четки за дрехи, всичко, каквото има, само и само думите да не секват, защото само така може да освободи другата част от себе си от напрежението и да я остави спокойно да огледа стаята, да види видимото, да мисли, като в същото време отклонява вниманието на Блак от същинската цел.

Стаята много прилича на това, което си е представял, само дето е по-неприветлива. Стените например са голи, което малко го учудва, защото винаги си е мислел, че ще има една или две картини, въобще някакъв образ, който да наруши монотонността, може би пейзаж, или пък портрет на същество, което Блак някога е обичал. Блу дори с любопитство си е мислел каква ли ще бъде тази картина, считайки я за ценна следа, и сега, като вижда, че нищо такова не съществува, разбира, че именно това е трябвало да очаква. С изключение на картината, останалото съвпада с предварителните му представи. Същата монашеска килия, която въображението му е рисувало: малко, добре оправено легло в единия ъгъл, кухненски бокс в другия, всичко блести от чистота, по пода — нито троха. А в центъра на стаята, обърната към прозореца, стои дървена маса с един-единствен дървен стол с права облегалка. Моливи, писалки, пишеща машина. Бюро, нощно шкафче, лампа. На северната стена — лавица само с няколко книги: „Уолдън“, „Стръкчета трева“, „Два пъти разказани приказки“ и още една-две. Без телефон, без радио, без списания. Върху масата — листове хартия, добре подравнени по краищата, някои празни, други изписани, трети напечатани. Стотици страници, дори хиляди. Но това не може да се нарече живот, мисли си Блу. Всъщност нищо не може да се нарече. Това е ничия земя, мястото, което граничи с края на света.

Двамата започват да разглеждат четките и Блак най-накрая си избира една червена. После преминават на различните видове четки за дрехи, които Блу демонстрира върху собствения си костюм.

— За спретнат човек като вас — казва Блу — такава четка трябва да е първа необходимост. Блак му отвръща, че досега е карал без четка. Но може би ще прояви интерес към четките за коса. И така двамата разглеждат всички мостри от кутията, като обсъждат различните размери и форми, различните видове косъм и така нататък. Блу, разбира се, вече е свършил онова, за което е дошъл, но продължава усърдно да играе ролята си, иска да я изкара докрай, въпреки че това няма никакво значение. След като Блак му плаща за четките и Блу си прибира нещата, преди да тръгне, той все пак подхвърля една малка реплика.

— Вие като че сте писател — казва той и посочва към масата.

Блак отвръща: