Пол Остер - Нюйоркска трилогия

Бейзболът обаче е само началото. Понякога нощем, когато е сигурен, че Блак няма да мръдне от къщи, Блу се измъква да обърне една-две бири в някой бар наблизо, да си поприказва с бармана, който се казва Ред и който странно му напомня за Грийн, бармана от почти забравения вече случай „Грей“. Една раздърпана проститутка на име Вайолет често кисне там и на няколко пъти Блу я почерпва, след което тя го поканва в апартамента си точно зад ъгъла. Ясно му е, че го харесва, защото никога не го кара да си плаща, но, разбира се, това няма нищо общо с любовта. Тя го нарича „любими“, плътта й е мека и в изобилие, но щом попрекали с пиенето, започва да плаче и тогава Блу трябва да стои и да я утешава, докато тайничко се чуди защо ли си губи времето. Чувството му за вина към бъдещата мисис Блу обаче е нищожно, защото на сеансите си с Вайолет той гледа тъй, както би гледал войник на служба в чужда страна. Всеки има нужда от малко разтуха, особено когато номерът му може да излезе всеки миг. Пък и да не би да съм от камък, казва си той.

По-често обаче отминава бара и продължава към киното, което се намира след още няколко пресечки. Лятото настъпва и задухът вече се е настанил във въздуха на малката му стая. В прохладния киносалон е свежо и приятно. Блу обича да гледа филми, не заради историите, които те разказват, нито заради красивите жени, които играят в тях, а заради мрака на салона и затова че картините на екрана приличат на мислите в собствената му глава, когато затвори очи. Към самите филми няма специални предпочитания — например дали ще бъдат драми или комедии, черно-бели или цветни, но много обича криминалните, защото там се чувства в свои води и те винаги го вълнуват повече от другите. През този период успява да изгледа доста такива филми и те всички му харесват: „Жената от езерото“, „Падналият ангел“, „Тъмен коридор“, „Тяло и душа“, „Да яздиш розов кон“, „Отчаян“ и така нататък. Но според Блу има един, който несъмнено превъзхожда останалите и толкова му допада, че още на следващата вечер се връща да го гледа още веднъж.

Казва се „От миналото“ и Робърт Мичъм играе бивш частен детектив, който се опитва да започне нов живот под чуждо име в малко провинциално градче. Има си приятелка — Ан, една бензиностанция и помощник — глухонямото момче Джими, което му е предано до смърт. Но миналото застига Мичъм в новото му убежище и той няма накъде да мърда. Преди много години е бил нает да издири Джейн Гриър, любовница на гангстера Кърк Дъглас, но щом я открива, двамата се влюбват един в друг и избягват заедно. Различни случки се навързват една след друга — откраднати са пари, извършено е убийство — и в крайна сметка Мичъм разбира, че се е хванал на въдицата и я напуска, след като най-сетне е проумял колко непоправимо пропаднала е тя. Тогава обаче Дъглас и Гриър започват да го шантажират, подтиквайки го към престъпление, което, когато се замисля, Мичъм вижда, че ще се окаже само подготовка към отдавна планирано друго убийство. Започва да се разплита сложна история, а в това време Мичъм отчаяно се мъчи да се освободи от капана. В един момент се връща в малкото провинциално градче, където живее, казва на Ан, че е невинен, и отново й се обяснява в любов. Ала вече е твърде късно и Мичъм го знае. Към края на филма успява да убеди Дъглас да уличи Гриър в убийството, което е извършила, но в същия миг Гриър влиза в стаята, спокойно изважда пистолет и застрелва Дъглас. Казва на Мичъм, че двамата си принадлежат един на друг, и той като че ли е готов да я последва в сляпата си страст. Решават заедно да избягат от страната, но докато Гриър прибира багажа си, Мичъм се обажда в полицията. Двамата се качват в колата и потеглят, но скоро полицията препречва пътя им. Като вижда, че е натясно, Гриър изважда пистолета от чантата си и застрелва Мичъм. Тогава полицията открива огън по колата и Гриър също е убита. Има и една последна сцена — на другата сутрин в малкото провинциално градче Бриджпорт. — Джими седи на пейката пред бензиностанцията, Ан пристига отнякъде и сяда до него. Кажи ми, Джими, казва тя, едно нещо трябва да знам: с нея ли искаше да избяга, или има друга причина? Момчето се замисля, опитва се да избере между истината и деликатността. Кое е по-важно — да запази доброто име на приятеля си или да пощади момичето? Всичко се случва за не повече от секунда. Той я поглежда в очите и кимва, което трябва да значи: да, в края на краищата той беше влюбен в Гриър. Ан го потупва по ръката, благодари му и се връща при предишния си приятел — благонадежден местен полицай, който винаги е мразел Мичъм. Джими вдига поглед към табелката на бензиностанцията, върху която е изписано името на Мичъм, махва приятелски към нея и се отдалечава. Той единствен знае истината, но никога няма да я каже.