Пол Остер - Нюйоркска трилогия

Сега вече малко се опасяваше от това, което му предстоеше. Обиколи скалата два-три пъти, но не успя да привлече вниманието на Стилман. Затова седна до стареца и каза „здравейте“. Невероятно, но Стилман пак не го позна. Куин му се представяше за трети път и всеки път той го гледаше като напълно непознат. Куин не можеше да реши дали това е хубаво или лошо. Ако Стилман се преструва, тогава трябва да е най-добрият актьор в света. Защото всеки път Куин му се появяваше най-неочаквано и въпреки това Стилман дори и не мигваше. От друга страна, ако Стилман наистина не го разпознаваше, тогава какво означава това? Възможно ли е човек да бъде толкова сляп за нещата, които вижда?

Старецът го попита кой е.

— Казвам се Питър Стилман — каза му Куин.

— Но това е моето име — отвърна му Стилман. — Аз съм Питър Стилман.

— Аз съм другият Питър Стилман — каза му Куин.

— Искате да кажете, моят син. Това е напълно възможно. Вие много приличате на него. Разбира се, Питър е светъл, а вие сте тъмен. И чернокос. Но хората се променят, нали? В един миг сме едни, в следващия — други.

— Точно така.

— Често съм си мислил за теб, Питър. Много пъти съм си казвал: „Какво ли прави Питър?“

— Сега съм много по-добре, благодаря.

— Радвам се да го чуя. Веднъж някой ми каза, че си бил умрял. Това ужасно ме натъжи.

— Не, напълно се възстанових.

— О, виждам. Здрав и читав. И толкова добре говориш.

— На „ти“ съм с всички думи, дори с онези, с които повечето хора срещат трудност. Всичките мога да ги произнасям.

— Гордея се с теб, Питър.

— На теб го дължа.

— Децата са голяма утеха. Винаги съм го казвал. С нищо друго не могат да се сравняват.

— Сигурно е така.

— Що се отнася до мен, аз си имам своите добри и лоши дни. Когато дойдат лошите, мисля си за отминалите добри. Паметта е голяма утеха, Питър. Най-доброто нещо след смъртта.

— Безспорно.

— Разбира се, ние трябва да живеем и в настоящето. Ето, в момента аз се намирам в Ню Йорк. Утре мога да бъда другаде. Много пътувам, нали виждаш. Днес съм тук, утре ме няма. Това е част от работата ми.

— Сигурно е много интересна.

— Да. Умът ми е винаги зает с нещо.

— Това е хубаво.

— Годинките обаче ми тежат, няма какво да се лъжем. И все пак има толкова неща, за които да сме благодарни. Времето ни кара да остаряваме, но освен това ни дава деня и нощта. А когато умрем, винаги идва някой друг да ни смени, винаги идва някой на наше място.

— Всички остаряваме.

— Като остарееш, може би и ти ще имаш син да те утешава на старини.

— Дано.

— Дано бъдеш и ти щастливец като мен. Помни, Питър, децата са голяма утеха.

— Няма да забравя.

— Помни още, че не бива да поставяш всичките си яйца в една кошница. И обратното, недей да броиш пиленцата, преди да са се излюпили.

— Няма.

— И още нещо: никога не говори неверни неща.

— Няма.

— Лъжата е лошо нещо. Кара те да съжаляваш, че си се родил. А да не се родиш е проклятие. Осъден си да живееш извън времето. А когато живееш извън времето, няма ден, няма нощ. Тогава и да умреш не можеш.

— Разбирам.

— Една лъжа никога не може да се поправи. Дори истината не стига за това. Аз съм баща и повече ги разбирам тези работи. Спомни си какво се случи с бащата на нашата страна. Отсякъл една череша и казал на баща си: „Не мога да лъжа“. Друг път хвърлил монета в реката. Тези две случки са сред най-важните събития в историята на Америка. Джордж Уошингтън отсякъл дървото, а после хвърлил парите. Разбираш ли? С което ни е казал нещо много съществено. А именно че парите не растат по дърветата. Ето, това е направило нашата страна велика, Питър. И затова сега портретът на Джордж Уошингтън е върху всеки долар. Не е малко.

— Съгласен съм.

— Разбира се, жалко за дървото. Защото това дърво е било Дървото на живота и то щеше да ни направи безсмъртни. А сега посрещаме смъртта с разтворени обятия, особено когато остареем. Но бащата на нашата страна е знаел какво върши. Другояче не е могъл да постъпи. И оттам идва фразата: „Животът е компот от череши“. Ако дървото бе останало, щяхме да се радваме на вечен живот.

— Разбирам какво искаш да кажеш.

— В главата си имам много такива идеи. Умът ми винаги работи, никога не спира. Ти от малък си беше умен, Питър, радвам се, че разбираш.

— Всичко ми е ясно.

— Един баща е длъжен да предаде на сина си уроците, които сам е научил в този свят. Така познанието се предава от поколение на поколение и ние помъдряваме.

— Няма да забравя думите ти.