Пол Остер - Нюйоркска трилогия

— Много умно.

— Отгатнах ли?

— Не, разбира се, че не. Но въпреки това отговорът ви е много умен.

— Е, сега поне не можете да кажете, че не съм опитал.

— Не, не мога. Затова ще ви възнаградя с правилния отговор. Именно защото се опитахте. Готов ли сте?

— Готов.

— Инициалите ХД в името Хенри Дарк се отнасят до Хъмпти-Дъмпти.

— Кой?

— Хъмпти-Дъмпти. Сещате ли се? Яйцето.

— Хъмпти-Дъмпти, дето седи на стената, този ли?

— Същият.

— Не ви разбирам.

— Хъмпти-Дъмпти: най-истинското въплъщение на човешкото състояние. Чуйте ме, сър. Какво представлява яйцето? Това е нещо, което все още не се е родило. Парадокс, нали? Защото, как е възможно Хъмпти-Дъмпти да е жив, ако още не се е родил? И все пак той е жив — по този въпрос две мнения няма. Знаем това, защото той умее да говори. И освен всичко друго той е истински философ на езика. „Когато аз употребявам някоя дума — каза презрително Хъмпти-Дъмпти, — тя означава точно това, което аз решавам да означава, ни повече, ни по-малко.“

„Въпросът е — каза Алиса — дали можете да накарате думите да означават толкова различни неща.“ „Въпросът е — отвърна Хъмпти-Дъмпти — да си майстор. Това е всичко.“

— Луис Карол.

— „Алиса в огледалния свят“, глава шеста.

— Интересно.

— Много повече от интересно, сър. Съдбоносно. Слушайте внимателно и може да ви е от полза. В кратката си реч към Алиса Хъмпти-Дъмпти обрисува бъдещето на човешките надежди и подсказва пътя за нашето спасение: да станем майстори на думите, които говорим, да направим така, че езикът да отговаря на нуждите ни. Хъмпти-Дъмпти е пророк, човек на истината, за която светът още не е узрял.

— Човек ли?

— Пардон, грешка на езика. Искам да кажа яйце. Но грешката е поучителна и доказва гледната ми точка. Защото всички хора са яйца, така да се каже. Ние съществуваме, но все още не сме достигнали предопределената ни форма. Ние сме само една възможност, чист потенциал, пример за все още неосъщественото. Защото човек е паднало създание, това го знаем от „Битие“. Хъмпти-Дъмпти също е паднало същество. Той пада от стената и никой не може да го вдигне — нито царят, нито царските хора, нито царските коне. А именно това всички ние трябва да се опитаме да направим. Това е наш дълг като човешки същества: отново да вдигнем яйцето. Защото, сър, всеки един от нас е Хъмпти-Дъмпти. И да помогнем на него, означава да помогнем на себе си.

— Убедителен довод.

— Без пукнатина.

— Без пукнатина в яйцето.

— Точно така.

— И в същото време от него произлиза Хенри Дарк.

— Да, но има и нещо друго. Всъщност още едно яйце.

— Повече от едно?

— За Бога, разбира се. Има милиони, но онова, за което аз говоря, е много известно. То е може би най-прочутото яйце.

— Простете, но аз вече нищо не разбирам.

— Но аз ви говоря за яйцето на Колумб.

— О, да, разбира се.

— Знаете ли историята?

— Че кой не я знае?

— Очарователна е, нали? Когато трябвало да закрепи едно яйце право, той леко го чукнал откъм долния му край, пропукал черупката, колкото да се получи известна плоскост, върху която яйцето да застане право, и махнал ръката си.

— И номерът минал.

— Разбира се. Колумб е бил гений. Търсил е рая, а е открил Новия свят. Още не е късно да го превърнем в рай.

— Така ли мислите?

— Признавам, че досега не всичко е вървяло по мед и масло. Но надежда има. Америка никога не е изгубвала желанието си да открива нови светове. Спомняте ли си какво се случи през 1969?

— Много неща си спомням. Какво имате предвид?

— Хора стъпиха на Луната. Само си помислете за това, любезни сър. Хора стъпиха на Луната!

— Да. Спомням си. Президентът го нарече най-великото събитие след Сътворението.

— И беше прав. Единственото смислено нещо, което някога е казвал. И как мислите, на какво прилича Луната?

— Нямам представа.

— Хайде, хайде, помислете малко.

— О, да, сещам се. Е, приликата не е съвършена, но наистина, в определени фази, особено през ясна нощ, Луната наистина прилича на яйце.

— Да. При това много.

В този миг се появи келнерката и сложи на масата пред Стилман таблата със закуската му. Старецът погледна храната с благодарност. С елегантен жест вдигна ножа с дясната си ръка, чукна черупката на рохкото яйце и рече:

— Както виждате, сър, аз всичко проверявам.

Третата среща стана по-късно същия ден. Следобедът бе напреднал: светлината бе застлала сградите и дърветата като с лека газена материя, а сенките се бяха източили. Стилман отново се бе оттеглил в Ривърсайд парк, този път в периферията му. Бе седнал да си почине върху една оголена скала на Осемдесет и четвърта улица, известна като връх Том. От същото място през летата на 1843 и 1844 г. Едгар Алан По с часове е съзерцавал река Хъдсън. Куин знаеше тази подробност, защото много се интересуваше от такива неща. Както ще се окаже впоследствие, и той бе прекарвал часове на същото място.