Пол Остер - Нюйоркска трилогия

— Не искам да си вървя — отвърнах. — Имаме още много неща, за които трябва да си поговорим.

— Не, нямаме. Всичко свърши. Вземи тетрадката и се връщай в Ню Йорк. Само това искам от теб.

Бях толкова изтощен, че в един миг помислих, че припадам. Пред очите ми причерня, сграбчих дръжката на вратата, за да се подпра, и напрегнах сили, за да запазя съзнание. След това обаче не си спомням какво се е случило. Намерих се отвън, пред къщата, в едната ми ръка чадъра, в другата — червената тетрадка. Дъждът беше спрял, но въздухът бе все още влажен. Усещах влагата в дробовете си. Огромен камион прогърмя край мен, загледах се в червените му стопове, докато се скриха от очите ми. Беше се свечерило. Тръгнах да се отдалечавам от къщата, като механично поставях единия си крак пред другия, неспособен да се концентрирам дори в посоката. Мисля, че паднах един или два пъти. После си спомням, че застанах на един ъгъл и се опитах да взема такси, но нито една кола не спря. Малко по-късно чадърът се изплъзна от ръката ми и тупна в близката локва. Не си направих труда да го вдигна.

Току-що бе ударил седем часът, когато пристигнах на Южната гара. Влакът за Ню Йорк бе отпътувал преди петнайсет минути, а следващият бе чак в осем и половина. Седнах на една от дървените пейки и сложих червената тетрадка в скута си. Влязоха още закъснели пътници; един мъж бършеше мраморния под с мокър парцал; заслушах се в разговора на двама мъже зад мен — говореха за „Ред сокс“. След като в продължение на десет минути се борех с желанието си, най-накрая не издържах и отворих тетрадката. Четох без прекъсване цял час, като обръщах страниците ту напред, ту назад, опитвайки се да разбера смисъла на написаното от Фаншо. И сега, ако не казвам нищо за прочетеното, то е, защото не успях да разбера почти нищо. Всичките думи ми бяха познати, но бяха съчетани странно, сякаш крайната им цел е била взаимно да се унищожат. Не мога да го изразя по друг начин. Всяко изречение обезсмисляше предишното, всеки абзац правеше следващия невъзможен. Колко странно тогава, че при прочита на тази тетрадка те обзема някакво просветление, сякаш всичко вече ти е ясно. Сякаш Фаншо е знаел, че последната му творба е трябвало да разруши всяка предварителна представа, която съм могъл да имам за нея. Това не бяха думи на човек, който съжалява за нещо. Беше отговорил на въпросите с нови въпроси, при което всичко си оставаше отворено, недовършено, нещо, което може да се подхване отначало. Изгубих се още при първата дума и оттам нататък можех да се придвижвам само пипнешком, спъвайки се в тъмнината, заслепен от написаната за мен книга. И въпреки това под объркването усещах, че има нещо преднамерено и изпипано до съвършенство, като че в края единственото нещо, което истински е желаел, е било да се провали, дори с цената да измени на себе си. Разбира се, може и да греша. Почти не бях в състояние да чета и е твърде възможно да бъркам в преценката си. Но бях там, изчетох онези думи със собствените си очи и все пак ми е трудно да повярвам в това, което казвам.

Излязох на перона няколко минути по-рано. Отново бе заваляло и виждах как дъхът излиза от устата ми на малки мъгливи облачета. Една по една започнах да откъсвам страниците от тетрадката — смачквах ги в ръката си и след това ги хвърлях в една боклукчийска кофа. Когато стигнах до последния лист, влакът вече пристигаше.

Човек, който говори чрез стомаха. — Б.пр.

Известна още като „Лунен свят“. — Б.р.

Голяма частна къща в стил Луи XV-Луи XVI, строена през 1913 г. за индустриалеца Хенри Клей Фрик, в която понастоящем се помещава изискана картинна колекция, главно от европейски майстори. — Б.пр.

Герой от разказа на Хърман Мелвил „Писарят Бартълби“. — Б.пр.

The Tower of Babel (англ.) — Вавилонската кула. — Б.пр.

„Разказът на А. Гордън Пим“ — незавършен роман на Едгар Алан По. — Б.пр.

Per se (лат.) — по само себе си, по същество. — Б.пр.

Dark (англ.) — тъмен, мрачен. — Б.пр.

Генерал Грант (1822–1885) — американски военен, държавник и президент (1869–1877). — Б.пр.

Популярна филипинска играчка, която се състои от двоен диск с дълбоки жлебове и прикрепена в центъра му връв; пада и се издига при ръчното навиване или развиване на връвта. — Б.пр.

Блу, Уайт, Блак и Браун, макар и популярни фамилии, в превод означават и цветовете синьо, бяло, черно и кафяво. — Б.пр.