Пол Остер - Нюйоркска трилогия

Близо цяла година писмата са пълни предимно с обекти (сгради, улици, описания на Париж) — подробни каталози на всичко видяно и чуто. Но самият Фаншо почти не присъства в тях. След това полека-лека започва да ни запознава с някои от неговите познати, усеща се лек завой към анекдота, но отделните истории продължават да бъдат откъснати от контекста, което им придава известна несвързаност и безтегловност. Виждаме например стар руски композитор на име Иван Вишнеградски, почти осемдесетгодишен, беден, вдовец, който живее сам в порутен апартамент на улица „Мадмоазел“. „Много често се срещам с този човек“ — пише Фаншо. След което няма и дума за тяхното приятелство, нито намек за онова, което са си говорили. Вместо това — дълги списания на пианото в къщата с огромните му размери и многобройни клавиши (направено специално за Вишнеградски в Прага преди почти петдесет години, то било едно от трите пиана в Европа, настроени на четвърт тон) и нито ред за кариерата на въпросния композитор, а разказ за това как Фаншо подарил на стареца хладилник. „Миналия месец се преместих в нов апартамент — пише Фаншо. — И тъй като той бе обзаведен със съвсем нов хладилник, реших да подаря стария на Иван. Както много хора в Париж, и той никога не е имал хладилник — през всичките тези години е държал храната си в шкаф, окачен на стената в кухнята. Много се зарадва на предложението ми и аз уредих преместването на хладилника до къщата му, като нагоре по стълбите го качихме заедно с шофьора на камиона. Иван приветства пристигането на хладилника като важно събитие в живота му — сияеше като малко дете, но се виждаше, че е доста внимателен, дори поуплашен и предпазлив, не знаеше какво да прави с този предмет. «Много е голям» — повтаряше той, докато му търсеше място в кухнята, а после, когато го включи и моторът заработи, рече: «Какъв шум!» Уверих го, че ще свикне с него, изтъкнах му всички предимства на това съвременно съоръжение и всички възможни начини, по които животът му ще се подобри с помощта на въпросната придобивка. Почувствах се като мисионер: великият отец Всезнайко, който модернизира живота на един първобитен човек, разкривайки му истинската вяра. Мина близо седмица. Иван ми се обаждаше почти всеки ден, за да ми каже колко е щастлив с новия си хладилник, като ми изброяваше продуктите, които вече можеше да си купи, без да се страхува, че ще се развалят. И след това катастрофа! «Мисля, че се е счупил» — посърнал ми се обади той един ден. Малката охладителна секция в горната част на хладилника очевидно е имала нужда от размразяване, но вместо това той взел един чук, за да махне натрупалия се лед, разбивайки по този начин и устройството под леда. Скъпи приятелю — рекох му аз. — Съжалявам.“ Казах му да не се притеснява, защото ще намеря човек да го поправи. От другата страна последва мълчание. „Ами — обади се той най-накрая. — Мисля, че така е по-добре. Този шум, нали разбираш. Пречи ми да се съсредоточа. Толкова дълго съм си живял с малкото кухненско шкафче, че съм се привързал към него. Скъпи приятелю, не се сърди. Боя се, че за старец като мен е вече късно да се променя. От един момент нататък човек става невъзприемчив за новото.“

Имаше и други писма в същия стил; споменаваха се различни имена, намекваше се за различни работни места. По моите сметки с парите, които Фаншо бе събрал на кораба, е могъл да живее около година, след което е карал ден за ден. Изглежда, известно време е превеждал книги за изкуството; после се появяват доказателства, че е преподавал английски на няколко гимназисти; после, по всичко личи, цяло лято е работел нощна смяна като телефонист в парижкото бюро на вестник „Ню Йорк Таймс“ (а това означава най-малкото, че е говорел свободно френски); след това идва един странен период, в който работи, макар и от време на време, за някакъв филмов продуцент — преглежда заснетия материал, превежда и подготвя субтитрите. Въпреки че в творбите на Фаншо почти липсват автобиографични елементи, мисля, че известни епизоди от „Небивала земя“ са заимствани от живота му през тези години (къщата на Монтаг в седма глава; сънят на Флъд в трийсета глава). „Необикновеното в този човек — пише Фаншо (говорейки за филмовия продуцент в едно от писмата си) — е, че докато финансовите му отношения с богатите граничат с престъпно поведение (изнудвания и безскрупулни лъжи), с низвергнатите е безкрайно мил. Не дава под съд онези, които му дължат пари. Предпочита да му се издължават, като му правят услуги. Шофьорът му например е изпаднал маркиз, който кара бял мерцедес и винаги е на негово разположение. Има и един престарял барон, който му работи на ксерокса. Всеки път, когато отида у тях, за да предам работата си, срещам по някой нов лакей, изпънат като струна, да стои в ъгъла, някой грохнал благородник да се крие зад завесите или някой елегантен банкер, който се оказва домашен прислужник или куриер. Освен това нищо не се изхвърля. Когато миналия месец бивш режисьор, който живееше в една от стаите на прислугата на шестия етаж, се самоуби, аз наследих балтона му. И досега го нося. Черен дълъг балтон, който стига почти до глезените ми. С него приличам да таен агент.“