Фредрик Бакман - Тревожни хора

Виждаше как зимата се настанява удобно над града. Обичаше тишината на този сезон, но никога не бе одобрявала самодоволството му. Когато дойде снегът, есента вече е свършила цялата работа, погрижила се е за всички листа и старателно е измела лятото от спомените на хората. За зимата е достатъчно просто да нахълта с минусовите си температури и да обере лаврите като човек, който е постоял двайсет минути на грила, но никога през живота си не е слагал маса.

Зара не чу, че балконската врата се отваря, но усети пухкавото ухо, което докосна косата ѝ, щом Ленарт застана до нея. Той почука вежливо по едната слушалка.

– Да? – изстреля Зара.

– Пушиш ли? – попита Ленарт – макар все още да не беше успял да свали заешката глава, в муцуната имаше малка дупка за въздух, през която беше почти сигурен, че ще може да си дръпне.

– Определено не! – каза Зара и постави обратно слушалката върху ухото си.

Ленарт се изненада, въпреки че неизменното безразличие на заешката глава не разкри нищо. Зара изглеждаше като човек, който пуши ако не от удоволствие, то поне за да замърсява въздуха на околните. Заекът отново почука по слушалката и Зара я отмести крайно неохотно.

– Тогава какво правиш на балкона? – попита той.

Зара го удостои с продължителен поглед, който започна от чорапите му, продължи по голите крака и еластичните му боксерки и стигна до покритите му с посивяващи косми гърди.

– Наистина ли смяташ, че си в позиция да коментираш житейските избори на другите хора? – попита тя, но далеч не прозвуча толкова раздразнено, колкото искаше, което доста я ядоса.

Ленарт се почеса по големите, безжизнени заешки очи и отговори:

– Всъщност аз също не пуша. Само по празнични поводи. И когато ме вземат за заложник!

Той се засмя, тя не. Той замълча. Тя отново си сложи слушалката, но той, разбира се, веднага почука.

– Може ли да постоя малко тук? Страхувам се, че Рогер пак ще ме удари, ако остана вътре.

Зара не отговори, намести слушалката, а заекът пак почука.

– Да не си дошла тук на сафари? Тя го зяпна изненадано.

– Това какво трябва да означава?

– Просто наблюдение. На огледите винаги има някого като теб. Човек, който не се интересува от апартамента, но просто е любопитен. Като на сафари. Разходка из друг начин на живот. Покрай работата ми съм се научил да разпознавам тези хора.

Погледът на Зара беше отровен, но устата ѝ остана затворена. Неприятно е да те разобличат. Когато това стане, неволно се загръщаш малко по-плътно с дрехите си особено ако си свикнал ти да си този, който разобличава. Инстинктът ѝ беше да отговори нещо злобно, да увеличи дистанцията помежду им, но за своя собствена изненада попита:

– Не ти ли е студено?

Ленарт поклати глава, при което Зара трябваше да залегне, за да не я перне едното ухо. После той потупа пухкавата глава и се засмя:

– Мне. Казват, че седемдесет процента от телесната топлина изчезва през главата, така че в момента губя само трийсет процента!

Идиот, помисли си Зара, но не каза нищо. Заекът се размърда нервно и добави:

– Е, това е шега. Просто не съм толкова зиморничав, предполагам.

Това не е нещо, с което мъжете, носещи толкова тесни боксерки, обикновено могат да се хвалят, помисли си Зара. После отново си сложи слушалките, като се надяваше, че това ще е достатъчно, за да се отърве от него, но още преди поредното почукване тя вече усещаше, че ще последва изречение, което започва с думата аз.

– Аз всъщност съм актьор. Това с огледите е просто странично занимание.

– Колко интересно – каза Зара с интонация, която само деца или продавачи по телефона биха могли да възприемат като покана за продължаване на разговора.

– Времената са тежки за хората в сферата на културата – кимна заекът.

Зара смъкна примирено слушалките около врата си и изсумтя.

– Значи това е извинението ти да се възползваш от тежките времена за хората, които продават апартаментите си? Как става така, че „хората в сферата на културата“ все отричате капитализма, освен когато вие печелите от него?

Думите се изплъзнаха от устата ѝ, без тя да е сигурна защо. Мостът се мяркаше между заешките уши, които се развяваха замислено с декемврийския вятър.

– Извинявай, но не ми приличаш на човек, който изпитва особено съжаление към тези, които продават апартаменти – каза той.

Зара пак изсумтя, по-ядосано.

– Не ми пука нито за купуващите, нито за продаващите. Пука ми обаче, че явно не разбираш как „страничното ти занимание“ манипулира икономическата система.