Фредрик Бакман - Тревожни хора

Обирджията, който не успя да стане банков обирджия, влезе в банката, която не беше точно банка, и с помощта на пистолет обяви много отчетливо намеренията си. Но зад гишето седеше двайсетгодишната Лондон, заровена в онзи вид социални мрежи, които до такава степен подкопават социалната компетентност на потребителите, че когато видя обирджията, тя инстинктивно възкликна:

– Ти да не си някаква шега?

(Именно фактът, че не формулира въпроса си като „ Това да не е някаква шега?“, ами директно попита „ТИ да не си някаква шега?“, говори много за липсата на уважение от страна на младото поколение към по-възрастните обирджии.) Обирджията ѝ хвърли поглед тип „разочарован татко“, размаха пистолета и ѝ подаде бележка, на която пишеше: „Това е обир! Дай ми 6500!“.

Лондон свъси цялото си лице и се сопна:

– Шест хиляди и петстотин? Да не би да липсват две нули? Освен това сме безкасова банка, как смяташ да ни обереш? Ти акъл имаш ли?

Обирджията се прокашля малко объркано и смотолеви нещо неразбираемо. Лондон разпери ръце и попита:

– Това истински пистолет ли е? В смисъл истински истински? Гледах сериал, където един пич не можаха да го осъдят за въоръжен грабеж, защото пистолетът му не бил истински!

Към този момент обирджията вече имаше усещането, че е в твърде напреднала възраст, тъй като момичето в другия край на разговора създаваше впечатлението, че е на четиринайсет. Това, разбира се, не беше така, но обирджията беше на трийсет и девет, а тогава разликата между четиринайсет и двайсет изведнъж започва да изглежда незначителна. И тъкмо това кара човек да се чувства стар.

– ЕХО? Можеш ли да ГОВОРИШ? – викна Лондон нетърпеливо.

Разбира се, впоследствие може би изглежда донякъде необмислено да крещиш на маскиран обирджия с пистолет, но ако човек познава Лондон, ще разбере, че тя не го направи, защото е тъпа. Направи го просто защото е задник. Това беше причината да няма истински приятели дори в социалните мрежи. Вместо това отделяше голяма част от времето си да се измъчва, задето и този ден животът на известните хора, които не харесва, не е бил съсипан. Точно преди да се появи обирджията, Лондон бе заета трескаво да рефрешва браузъра си, за да разбере дали двама известни актьори ще се разделят, или не. Искрено се надяваше да го направят, защото понякога е по-лесно да живееш със собствените си тревоги, ако знаеш поне, че и никой друг не е щастлив.

Но обирджията не отговори. Честно казано, чувстваше се доста глупаво и започваше да съжалява за цялата работа. Да обере банка, очевидно си беше смайващо лоша идея още от самото начало. Обирджията трябваше да обясни това на Лондон, да помоли за извинение и да си тръгне. Тогава може би всичко, което стана впоследствие, нямаше изобщо да се случи. Обирджията обаче така и не получи този шанс, защото Лондон просто заяви:

– Ще се обадя на ченгетата!

Обирджията се паникьоса и побягна навън.

Джак:Можеш ли да ми кажеш нещо по-конкретно за извършителя?

Лондон:Имаш предвид обирджията?

Джак:Да.

Лондон:Ами защо не каза така?

Джак:Можеш ли да ми кажеш нещо по-конкретно за обирджията ?

Лондон:Като например?

Джак:Спомняш ли си как изглеждаше той?

Лондон:Боже, ама че повърхностен въпрос! Имаш ужасно бинарна представа за половете.

Джак:Извини ме. Можеш ли да ми кажеш нещо за „човека“.

Лондон:Не е нужно да правиш кавички.

Джак:Определено смятам, че е нужно. Можеш ли да опишеш как изглеждаше ОБИРДЖИЯТА? Нисък обирджия ли беше, или висок?

Лондон:Не определям хората според ръста им. Това е дискриминация. Аз например съм ниска и знам, че това комплексира много от високите хора.

Джак:Моля?

Лондон:Високите хора също имат чувства.

Джак:Окей. Аха. В такъв случай отново ще помоля за извинение. Нека се изразя по друг начин: Обирджията изглеждаше ли като да има комплекси?

Лондон:Защо си разтриваш веждите по тоя начин? Крийпи е.

Джак:Моля за извинение. Какво беше първото ти впечатление от обирджията?

Лондон:Окей. Първото ми „впечатление“ беше, че „обирджията“ изглеждаше като пълен идиот.

Джак:Това да го тълкувам, че е съвсем в реда на нещата човек да има бинарна представа за интелигентността?

Лондон: А?

Джак:Нищо. На какво се основава определението „идиот“?