Рассел Киркпатрик - В земята пламък се крие

— Значи ще дойдеш? — нетърпеливо запита Маендрага.

— Естествено. Нима смяташ, че бих могъл отново да се върна на служба след случилото се? Нима мислиш, че синът ми може да остане войник и завинаги да носи срама как повелителят му предал баща му?

— Но идваш заради Стрелата — изтъкна Лийт.

— Заради Стрелата! — съгласи се Геинор.

Кейовете — твърде ласкателно име за хаотично струпани прогнили дъски — се впиваха в Бюрейския залив като редица натрошени зъби. Към тях бяха привързани изкорубени риболовни лодки, няколко от които биваха уплътнявани от възрастни моряци и техните помощници. Маендрага, Лийт, Геинор и Грайг поеха по най-големия кей. Периодично магьосникът се обръщаше към рибарите:

— Лоцмани от Аслама? — само за да получи поклащане на глава.

Маендрага посочи несигурно към залива.

— Това е Уодаитическо море — търпеливо рече Лийт, припомняйки си, че мъжът не знае нищо от географията на Фалта.

— Там някъде се намира Аслама, така поне казваше съпругата ми — упорито рече магьосникът. — Островите на Аслама, край брега на Немохайм, където никой не работи повече от час дневно и никога не е студено. Така казваше тя.

— Звучи като рай — намусено рече Лийт, тъй като в ума му се зараждаше смътна догадка. — Я кажи — само питам, очевидната ти охота да видиш тези острови не е повлияла с нищо на избора ти на маршрут, нали?

Маендрага се ухили широко.

— Повлия, естествено! — сетне лицето му се смрачи и той добави. — Асламанските обичаи изискват мъртвите да бъдат почетени на родния им остров. Бих искал да почета този обичай.

— Но ти каза, че тя била прогонена.

— Да, така беше. Ще видим какво ще стане. Но изглежда безсмислено да го обсъждаме, тъй като тук няма асламански плавателен съд.

— А някоя от тези? — Лийт посочи към разнебитените лодки навсякъде около тях.

— От това, което ми каза Нена, асламаните не горят от желание да завързват познанства. Разказа ми страховити истории за случилото се на неканените посетители. След като видях страха по лицата на моряците, които питах за Аслама, склонен съм да й повярвам. Никога няма да намерим лодка, която да ни отведе там.

— Тогава как очакваш да се съгласят да ни отведат на север до Инструър?

— Ще искат да почетат смъртта на съпругата и дъщеря ми — рече простичко той.

— Извинете — долетя глас зад тях. — Чух, че разпитвате за асламански лоцман.

Имало някакви недоразумения между асламаните и Белия палат, обясни им старият моряк, което обясняваше липсата на канута.

— Онея от двореца си имат причина, ма не щат да ни казуват! — рече им той на диалекта си.

— На мен също — промърмори Геинор. — Чудя се какво ли още са скрили.

— Ма как да е! — продължи рибарят. — Канутата вече не идват тука. Спират на брега, търгуват тайно и пак димосват скрито. Явно тъй по́ им харесва.

— И как да намерим някое? — запита Маендрага.

— Аз сам щях да ви зема, ако не пътувах днеска — рече той с хитро изражение върху насеченото си лице. — Човек трябва да си храни фамилията.

Геинор се включи в разговора.

— Разбира се! — рече той. — А ние бихме искали да ти се заплати за отвеждането до асламаните и задето ще пропуснеш риболова.

От гънките на робата си извади кесия и започна да я развързва.

— Тогаз се сдобихте с водач — щастливо рече старият моряк. — То днесческа и без туй рибата не кълве.

Потеглиха незабавно, напускайки града по североизточния път, прекосяващ редица ниски, тревясали хълмове. След няма и четири часа вече се спускаха към малко селце, което можеше да се похвали с един пристан.

— Река Ривалс — рече рибарят. — Или, ако трябва да ползвам истинското й име, Афон-ир-Ейфл. Малцина си спомнят истинските имена.

— Никога не съм чувал да я наричат с това име — рече Грайг.

— Всички захвърлят миналото — натъжено рече морякът. — Забравяме кои сме и ставаме никои, управлявани от глупаци, дето пращат момчета да воюват, когато няма за какво да се воюва.

— Изгубил си сина си при Василиан? — внимателно запита Геинор.

— Само двете момичета ми останаха, омъжени за лениви безделници. Три момчета изгубих — сухо каза риболовецът. — И за какво? Никой не ни казва за какво, никой не се извинява, само чакат да отрасне следващата партида, та и тях да ожънат. Аз казвам да забравим войната! Припомнете си старите обичаи. Припомнете си старите имена, стария език. Бъдете верни на истината.

Лийт косо погледна към стареца. Всъщност не е чак толкова стар — прецени той. И изобщо не е толкова провинциален, за колкото се представя. Този човек знае нещо за живота .