Рассел Киркпатрик - В земята пламък се крие

Четиримата не срещнаха никакви затруднения с напускането на Белия палат. Историята, или поне нейна съкратена версия, ги предшестваше, така че те просто крачеха напред, необезпокоявани от войник или царедворец. Тъй като не желаеше да привлича допълнително внимание, Лийт нае стаи в приют край доковете. Би предпочел някое по-приятно, не толкова занемарено място, но нямаше почти никакви пари. Малко бе останало от запасите, които Аркимм бяха донесли със себе си на юг — почти бе забравил да ги вземе, когато напускаха колибата на магьосника. Хазяинът, усетил, че има работа с чужденци, поиска безбожно висока цена за една нощувка.

— За добро е! — рече Маендрага. — Утре ще трябва да потърсим асламански лоцман, който да ни отведе на север, а пристанът се вижда от прозорците ни.

След безсънна нощ, прекарана първо в разказване на приключението на Геинор и сина му Грайг, сетне в слушане на дрезгавите песни и боищата в кръчмата под тях, магьосникът не бе толкова уверен в качеството на идеята.

— Поне ни остават достатъчно пари да наемем кану — рече той.

— Откъде знаеш всичко това? — запита Лийт, любопитен и по-раздразнен от това, че отново друг вземаше решенията. — Мислех, че никога не си напускал долината на Нюм. Къде си научил за навигатори и кораби? И кои са тези асламани?

— Пазителите имат разнообразно потекло — тихо рече магьосникът. — Съпругата ми беше асламанка, прокуден изгнаник. Търсеше храна в долината и намери мен.

— О! — Лийт чу болката и собствената му мъка го отказваше да разпитва повече. — Изгнаник.

— Да, баща й беше… — Той спря, сетне навъсено се обърна към младежа. — Ти запази в тайна болката си. Възнамерявам да сторя същото.

— Справедливо — сви рамене Лийт, привидно непритеснен.

— Лийт, не забравяй, че усещам истината. Наистина искаш да говориш за…

— Така ли? — избухна Лийт. — Там, откъдето идвам, подобно нахлуване в личните дела би се смятало най-малко за грубо.

Маендрага се извърна, видимо нагрубен.

<���Израсналото в Лулеа момче не би сторило това на приятел.>, рече гласът.

Момчето е пораснало — помисли си Лийт. Но сянката над сърцето му не се вдигна.

— Съжалявам! — обърна се той към магьосника. — Трудно ми е да се оправям със Стрелата и каквото ми причинява, но това не е извинение.

— Това и загубата на брат ти — рече Маендрага с разбиране.

Лийт затвори очи, раздразнен от собствената си недосетливост. Обясни на магьосника идеята си, че брат му, дъщерята на Маендрага и останалите от Аркимм не са мъртви. Все още твърде наранен, за да се надява, Маендрага само изръмжа едно кратко „Ще видим!“ и започна да се подготвя за тръгване.

— Казаното от мен снощи още е в сила — обърна се Лийт към Геинор и Грайг. — Трябва да отнесем стрелата обратно в Инструър, където се събират хора от всички части на Фалта. Ще се случи нещо, което нито Съветът, нито самите брудуонци очакват. Случилото се в Инструър ще се разпространи. Ще последват и всички от Шестнадесетте кралства, както и лозианите като хората от Мъглата, пей-ра, фодрамите и фенните. Ако людете не откликнат на зова и брудуонците ни надвият, никой във Фалта не ще избегне тъмната вълна. И в Немохайм не сте достатъчно далече.

— Бяхме достатъчно далече последния път — рече Геинор. Той бе взел решение — щеше да последва стрелоносителя, но аналитичният му ум се опитваше да разбере ситуацията. Нещата със сигурност бяха далеч по-зле, отколкото собствената му интелигентност му бе казвала. Или лъгала. Кралят му, въпреки всичките си недостатъци, не можеше да е предател, поне още не, в това бе сигурен, но въпреки това не знаеше каква е реалната ситуация.

— Нима мислиш, че по случайност Аркимм идват от най-отдалечените кътчета на Фалта? Ако брудуонците ни залеят, дори собствената ми родина Фирейнс не ще бъде в безопасност, а ние сме по-отдалечени от Инструър в сравнение с вас — Лийт се навъси и сетне въздъхна. — Някой път като се слушам ми се струва, че преувеличавам. Никога не съм виждал война.

Възрастният съветник поклати глава:

— Моли се да си остане така — рече той. — Не е възможно да се опише колко жестоки могат да бъдат хората, без значение коя от двете страни е права и двете могат да бъдат жестоки. Нашественикът иска да унищожи врага си, а нападнатата земя да отмъсти страховито. Виждал съм го с очите си при Василиан в равнините на Амаре. Там дадохме добър урок на пей-ра. Единственият проблем с него бе липсата на оцелели, които да отнесат новините до техния повелител.