Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Може би никой не приел сериозно думите му — адютант на полка е длъжност, по-ниска от тази на батальонния командир. Но нямало съмнение, че ще ги предадат на определящия длъжностите офицер. Дейвид знаел, че най-вероятно това ще направи назначеният от кадетите командир на полка.

Няма значение как се случило, но Дейвид бил назначен като адютант на полка.

Във военните части от онова време адютантът на полка стоял най-отпред, сам, където гостуващите жени не можели да не го забележат. Но едва ли точно това било най-важното в плановете на Дейв.

Адютантът на полк си имал работа с подразделения, не по-малки от полк. Той влизал и излизал от часовете сам, вместо да марширува. Другите най-големи ученици командвали най-различни подразделения от кадети — отделения, взводове, роти, батальони, полкове; адютантът на полк бил избавен от подобна отговорност и имал само едно административно задължение: съхранявал списъка на вахтите на командващите сред кадетите офицери.

Обаче той самият не фигурирал в този списък. За сметка на което трябвало да замества някой от останалите, ако евентуално се разболее.

А това си е чиста награда за един мързеливец. Кадетите офицери били с перфектно здраве и шансовете някой да се разболее достатъчно сериозно, че да е необходима смяната му, на практика били равни на нула.

Три години нашият герой отслужвал своята вахта на всеки десети ден. Дежурствата не изисквали от него особени усилия, само се налагало да ляга половин час по-късно или да става половин час по-рано, както и да стои повече време на крака, което било в разрез с нежните грижи, които Дейвид полагал за своя комфорт.

Но през последната година на обучението му се паднали само три вахти и на тях „стоял“ седнал, както се полага на дежурните младши офицери.

Най-накрая настъпил дългоочакваният ден. Дейвид се дипломирал, получил документите си, а после отишъл в църквата и отново се оженил за собствената си съпруга. Коремът й се оказал малко по-закръглен, отколкото би трябвало, но в онези времена подобни неща се случвали нерядко с невестите и за тях великодушно се забравяло, щом младата двойка се бракосъчетае. Всички чудесно знаели, макар и да не го обсъждали често, че пламенната булка е напълно способна да се справи за седем месеца или даже за по-малко време с работата, която отнема на кравите и графините девет месеца.

Дейвид благополучно бил преодолял всички рифове и плитчини и спокойно вече можел да не се бои, че ще се върне при мулето си и при „честния труд“.

Но се оказало, че животът на младши офицер на боен кораб съвсем не е идеален. Имало и добри страни — прислужници, удобно легло, лесна работа, която рядко карала Дейв да си цапа ръцете, и двойно повече пари. Но той се нуждаел от още, за да издържа жена си, и корабът прекарвал прекалено дълго време в плавания, което не давало възможност на Дейв да получава законна компенсация за всичките неудобства, съпътстващи женитбата. Но най-лошото било, че му се налагало да дава вахти в къс списък на дежурни, което означавало четиричасова вахта всяка втора нощ. Не си доспивал и краката го болели.

Така че Дейвид решил да се учи за летец. Флотът тъкмо бил решил да създаде свои въздушни сили и затова се опитвал да заграби каквото може, само и само нещо да не остане в чужди ръце — разбирай в ръцете на армията. Но изглеждало, че армията има предимство, така че флотът се нуждаел от доброволци.

Дейвид спешно бил пратен на брега, за да се провери притежава ли данни за летец.

И той наистина ги имал! Освен умствените и физическите си качества той притежавал висока мотивация — новата работа се осъществявала в седнало положение, независимо дали в класната стая, или във въздуха; нощните дежурства отпадали и можел да си спи вкъщи; заплатата му нараснала наполовина; и най-сетне — полетите се смятали за опасен труд и били възнаграждавани с премии.

По-добре да ти разкажа някои неща за тогавашните самолети, защото те нямат нищо общо с летящите машини, с които си свикнал. В някои отношения те бяха опасни. И с дишането имаше проблеми. Но не беше толкова опасно, колкото наземните автоматични превозни средства, да не говорим пък за ужасите, дебнещи пешеходците. Обикновено всички самолетни катастрофи, фатални или не, ставаха поради грешки на пилотите; Дейвид никога не позволил подобни инциденти да се случат с него . Той искал да стане не най-отчаяният, а най-опитният летец в небето.