Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Начинът, по който Дейвид разрешил проблема, илюстрира прекрасно неговия подход към живота. Винаги трябва да се избира по-малката от двете злини и човек безропотно да я приеме. Дейв се оженил за момичето.

Не знам как е успял да постъпи така, без да го хванат. Но мога да си представя известен брой начини, някои — прости и надеждни, други — сложни и съответно обречени на неуспех; предполагам, че Дейвид е предпочел някой от простите.

И ситуацията от невъзможна веднага станала поносима. Наместо да стане враг, готов да отиде при коменданта на училището и да му разкаже цялата история, в резултат на което Дейвид би изхвърчал от училището няколко месеца преди завършването му, бащата на девойката се превърнал в съюзник и партньор, загрижен да помогне за запазването на женитбата в тайна и да даде възможност на зетя си да завърши образованието си и да поеме отговорността за капризната дъщеря в свои ръце.

Дейвид получил и допълнителна изгода — отпаднала необходимостта да се чуди как да практикува безопасно любимия си спорт. Свободното си време прекарвал в безопасна домашна обстановка, с идеално компаньонство 33.

Що се отнася до учебните занятия на Дейвид, не е трудно да се предположи, че млад човек, способен за шест седмици хаотично четене да усвои науки, които се изучават четири години в училище, лесно може да стане отличник на класа. Което би могло да осигури стипендия и място в списъка за повишения на младшите офицери при Дипломирането им.

Обаче за първото място се води истинска битка, пък и подобно постижение прави кадета подозрителен за останалите. Дейвид разбрал това още докато бил прясно уловен плебей. „Мистър, вие мозък ли сте?“ (имало се предвид академичния смисъл на понятието) — това бил друг от подвеждащите въпроси, при които плебеят закъсва, независимо дали ще отговори с „да“, или с „не“.

Но второто или дори десетото място на практика били също толкова ужасни, колкото и първото. Дейвид забелязал нещо друго: четвъртата година имала четири пъти по-голямо значение за общия успех от първата, предпоследната година — три пъти по-голямо значение, и така нататък… С други думи, успеваемостта на плебея не влияела много върху финалната оценка, тя съставлявала само една десета част от нея.

Дейвид решил да не се откроява — разумна постъпка, когато са готови във всеки момент да стрелят по тебе.

Първата половина на плебейската си година завършил малко над средата в списъка по успеха на класа — безопасно и достойно положение, не предизвикващо подозрения. А към края на плебейската година се оказал сред първата четвърт — по това време най-големите мислели само за дипломирането си и не му обърнали внимание. През втората си година се придвижил в първите десет процента, на третата минал още няколко места напред, а през последната година, най-важната, запретнал ръкави и в края на краищата завършил на шесто място — фактически на второ, защото двама от изпреварилите го решили да изоставят командирската кариера и да станат специалисти, един повредил зрението си от многото четене и не получил диплома и още един си подал оставката веднага след дипломирането.

Но майсторството, с което Дейвид успял да манипулира мястото си по успеваемост, не показва истинския му талант в мързелуването — в края на краищата, да седи и да чете, било второто му най-любимо занимание и всяка работа, изискваща великолепна памет и логика, му се удавала без усилия.

По време на ученията по море, които започнали през последната година на Дейвид в училището, група от съучениците му веднъж подхванала спор кой на какъв чин може да разчита. Тогава те вече имали чудесна представа кой има шансове да получи кадетско офицерско звание. Джейк със сигурност щял да стане командир на кадетите — стига да не падне зад борда. А кой ще получи неговия батальон? Стив? Или Миризливеца?

Някой предположил, че Дейв като нищо е кандидат за батальона.

Той обикновено слушал и си мълчал — стандартно поведение, когато не искаш да се набиваш на очи, същевременно твърде близко до третия начин да се лъже артистично. Във всеки случай да траеш е далеч по-лесно, отколкото да говориш и нищо да не казваш, освен това мълчаливите се сдобиват с репутация на мъдреци. Самият аз никога не съм се стремил към нея — да се говори е второто от трите истински удоволствия в живота, само словото ни отличава от маймуните. Макар и не кой знае колко.

Но в този момент Дейвид нарушил — или поне така изглеждало — обичайната си сдържаност. „Не! Аз ще съм адютант на полка и ще стоя отпред, за да могат да ме виждат момичетата.“