Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Такива отговори били рисковани — те можели да изкарат тартора от равновесие, — но били по-сигурни от смирените отговори. Обаче колкото и оригинален да се опитва да бъде плебеят, веднъж седмично тарторът решавал, че се нуждае от наказание — своеволно наказание без съд и присъда. Наказанията били от леки — едни и същи упражнения, повтаряни до изнемога, тях Дейвид изобщо не ги обичал, защото му напомняли за „честния труд“; до строги — налагане по задника. Може да ти се стори, че това не е нищо особено, Айра, но аз не ти говоря за пошляпванията, които понякога децата получават. Там побоите се нанасяли или с плоската страна на щика, или с метла, прикрепена към дълга тояга. Три удара от зрял човек в перфектно здраве са способни да докарат на седалищната част на жертвата натъртвания, синини и кръвоизливи, придружени с нетърпима болка.

Дейвид старателно се опитвал да избягва подобни мъчения, но да му се разминат съвсем, нямало как, дори и чрез молби за пощада, защото някои от тарторите били истински садисти. Така че Дейв стискал зъби и търпял, смятайки — с пълно основание, — че ако избяга от училището, ще спомогне за утвърждаването на абсолютната власт на тартора. Така че се взирал в новото муле и търпял.

Но имало и още по-големи опасности за личната му свобода и изгледите за живот без „честен труд“. Армейският мистицизъм включвал в себе си идеята, че перспективният офицер трябва да преуспява в атлетичните видове спорт. Не ме питай защо — тук е възможно да има рационално обяснение не повече, отколкото в останалите клонове на теологията.

И така плебеите нямали друг избор, освен да се занимават със спорт. И всеки ден Дейвид бил принуден да прекарва по два часа, които иначе се водели за свободно време, не в дрямка или в мечти в училищната библиотека, а в уморителни упражнения.

Още по-лошо било, че някои разновидности „спорт“ не само принуждавали Дейвид неоправдано да хаби енергия, но и заплашвали толкова ценената от него собствена кожа. „Бокс“ — това е отдавна забравена дума, означаваща безцелна битка, в която двама мъже се млатели един друг за определен период от време или докато един от тях бъде пребит до загуба на съзнание. „Лакрос“ — това било нещо подобно на сражение между туземците, по-рано населявали същия континент. Две групи мъже, въоръжени с тояги, гонели летящ снаряд, с чиято помощ се смятал резултатът. Перспективата да заработи още някоя синина или счупване при съприкосновение с тоягите държали нашия герой далеч от този спорт.

Имало едно нещо, наречено „водно поло“, в което два отбора плувци се опитвали да се издавят помежду си. Дейвид го избягнал, като се направил, че плува едва-едва — само колкото да не бъде изгонен от училище. А бил великолепен плувец — още от седемгодишната си възраст, когато двама по-големи негови братовчеди го хвърлили в местния ручей, — но успял да скрие уменията си.

Най-престижният вид спорт се наричал „фут бол“ и тарторът винаги се стремял да си избира от всеки нов отбор за първа жертва новака, който би могъл да постигне големи успехи в този организиран побой. Дейвид не бил виждал дотогава подобно нещо, но още от пръв поглед миролюбивата му душа се изпълнила с ужас.

И имало защо: две банди от по единадесет души преследвали надут елипсовиден мехур, като преодолявали съпротивата на противниковата банда. Всичко това придружено с някакви ритуали и мъчноразбираема терминология, но основната идея била ясна.

Звучи безвредно и доста глупаво. Глупаво — определено, обаче съвсем не безопасно; правилата позволявали противниковата шайка да атакува човека с кълбото по най-разнообразни насилствени начини, най-безобидният от които е да се хване играчът докато тича и бъде хвърлен на земята, сякаш е купчина тухли. Понякога трима или четирима съперници се нахвърляли върху един, като извършвали недостойни и груби действия, недопустими от правилата, но незабележими в такова меле.

Смятало се, че подобни действия не водят до смърт, но понякога имало и смъртни случаи. Да се контузиш сериозно обаче било нещо нормално.

За нещастие на Дейвид той имал идеалните физически данни за успех в този „фут бол“ — ръст, тегло, острота на зрението, бързина, рефлекси. След завръщането от морските учения най-големите със сигурност биха го набелязали като доброволец за жертвоприношение.

Дошло време да помисли какво да прави.

Единственият възможен начин да се спаси от въпросния „фут бол“ бил да се занимава с някакъв друг спорт. И той намерил такъв.