Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

— Карате ме да се чувствам така, сякаш съм пропилял напразно четири века.

— Може и да си ги пропилял, синко, ако си ги прекарал в ранно ставане и усилена работа. Но никога не е твърде късно да промениш навиците си. И не се ядосвай — аз също съм пропилял по-голямата част от дългия си живот, макар и по един може би по-приятен начин. Искаш ли да чуеш историята на един човек, превърнал мързела във висше изкуство? Неговият живот илюстрира принципа за минималното усилие. Историята е истинска.

— Не се и съмнявам. Но аз не държа непременно да разказвате истински истории.

— О, Айра, аз не позволявам на истината да ме ограничава, по душа съм солипсист 30. Слушай тогава, о, могъщи кралю!

Той ми беше съвипускник от флотското офицерско училище. Нямам предвид космическия флот — тогава човечеството все още не се бе добрало до единствения спътник на Земята. Флотът беше морски: корабите плуваха по водата и се опитваха да се потопят един друг, често с прискърбен успех. Аз се забърках в тази авантюра, тъй като бях твърде млад, за да осъзная, че ако корабът ми потъне, то вероятно и аз ще отида на дъното заедно с него… Но историята не е за мен, а за Дейвид Лем 31.

За да бъде разбран Дейвид, трябва да се върнем в детството му. Той беше планинец, което означава, че се бе появил от област, нецивилизована дори според широките разбирания от онова време.

Образованието си получил в селско едностайно училище и го завършил на тринайсетгодишна възраст. Обичал учението, защото най-сложното нещо, с което се занимавал в училището, било четенето. Преди и след училище трябвало да върши неприятни неща в тяхната семейна ферма, които той не понасял — тогава те се наричали „честен труд“, което значи тежка, мръсна, безполезна и зле платена работа. Заради този „честен труд“ трябвало да става и рано, което мразел най-много от всичко.

Последният учебен ден бил жесток за него: това означавало, че сега ще се занимава с „честен труд“ през целия ден, вместо да прекарва шест или седем часа в почивка, докато е на училище. През един горещ ден прекарал петнайсет часа зад рало, теглено от муле… И колкото повече се взирал в мулето, дишал прахта, която то вдигало с къчовете си, и триел потта от честния труд, за да не влиза в очите му, толкова по-малко му харесвала тази работа.

Същата нощ той без никакви формалности напуснал дома си, извървял петнайсетте мили до града, преспал край вратата на пощата, а когато на сутринта я отворили, се записал във флота. През тази нощ пораснал с две години: от петнайсет станал на седемнайсет, което го направило достатъчно голям, за да има право да се запише.

Момчетата порастват бързо, след като напуснат дома си. Да се установи истината не било лесно; за регистриране на раждания на онова място по онова време никой нищо не бил чувал. А Дейвид бил висок шест фута, широкоплещест, мускулест, красив и зрял на външен вид, като се изключи дивият поглед в очите му.

Флотът се харесал на Дейвид. Дали му обувки и нови дрехи, той получил възможност да пътува по море, да види странни и интересни места, необезпокояван от мулета и прашни царевични полета. От него очаквали да работи, макар и не тежък и непрекъснат труд като в планинската ферма, и след като си създал представа за политическата обстановка на борда на кораба, той станал експерт в изкуството да работи малко, но достатъчно, за да задоволи местните богове, наречени младши командващи офицери.

Обаче не бил напълно доволен, защото все още се налагало да става рано и често трябвало да дава нощни дежурства, а и понякога да търка палубата и да изпълнява други задължения, несъвместими с чувствителния му темперамент.

Тогава чул за училището за кандидат-офицери — юнкери, както бяха известни по онова време. Не че на Дейвид му пукало как точно се наричат; работата била там, че флотът възнамерявал да му плаща, за да седи и да чете книги — именно така си представял той рая — необезпокояван от палуби за търкане и от младши офицери. О, кралю, отегчавам ли те? Не?

Много добре… Дейвид бил зле подготвен за това училище — за да влезе в него не му достигали четири-пет години обучение по математика, естествени науки, история, езици, литература и така нататък.

Да се престори, че не е пропуснал тези четири години, се оказало по-трудно, отколкото прибавянето на две години към възрастта. Обаче флотът се стремял към превръщането на матросите в офицери, така че организирал специални курсове, за да помогне на кандидатите с незавършено академично образование.