Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Тази шапка ми беше подарък от Зак. Предполагаше се, че е подходяща за всякакви атмосферни условия: пропускаше въздух, но не и вода, дори и в най-силния дъжд. За съжаление не бях имал възможност да проверя водонепромокаемостта й.

Бак изсумтя и се понесе към водата, но аз го спрях и му предложих водата в шапката. После му подадох втора шапка. Сетне — трета.

— Достатъчно засега, Бак. Събирай останалите на водопой.

След като беше наквасил гърлото, Бак вече можеше да направи това. Той нададе гръмогласен вик, но не на английски, а на езика на мулетата. Няма да се опитвам да го възпроизвеждам, смисълът му не можеше да бъде друг освен: „Строявайте се в редица за водопой!“. „Нареждайте се за впрягане!“ звучеше по съвсем различен начин.

В следващия момент вече се опитвах да обуздавам цяло стадо обезумели от жажда мулета. Но с помощта на Бак, Бюла и Лейди Макбет, които бяха свикнали да му помагат, а също и с помощта на шапката, която се оказа не чак толкова водонепроницаема, успях да напоя всички. Така и не разбрах по какъв начин мулетата изграждаха йерархията си, но всяко от тях знаеше на кое място трябва да се подреди, пък и Бак не им позволяваше да го забравят. Небесата да са на помощ на някой младок, ако реши да се пререди; в най-добрия случай го очакваше ухапване по ухото.

Някъде по времето, по което последното муле получи дажбата си вода, шапката съвсем излезе от строя. Но в този момент, водена от Фриц, се появи Дора. В дясната си ръка тя държеше иглен пистолет, а в лявата — какво щастие! — две кофи.

— За водопой! — наредих аз на главния си помощник. — Строявай ги отново, Бак!

Въоръжени с двете кофи, ние бързо напоихме мулетата. После си взех ризата от Фриц, избърсах кофите и обявих водопой за трети път, като този път разреших на мулетата да пият направо от вира.

Бак се разпореждаше, като продължаваше да държи на дисциплината. Когато двамата с Дора потегляхме, всеки с по кофа в едната ръка и с иглен пистолет в другата, Бак продължаваше да допуска мулетата до вира едно по едно.

Слънцето почти беше залязло, когато аз, Дора и кучетата се върнахме при фургоните. Вече бе съвсем тъмно, когато завършихме с доенето на козите, свинята, котките и кокошките, а после си спретнахме малко празненство. Минерва, заклевам се, че след като изпихме половината кофа вода, която бяхме запазили за себе си, аз и Дора се почувствахме пияни.

Забравили за намерението си да не спираме преди прохода, ние останахме на същото място три дни, но това беше много полезно за нас забавяне. Мулетата си почиваха и се тъпчеха, радваха се на изобилието от храна и вода. Покрай кладенеца прострелях един прериен козел. Месото, което не успяхме да изядем, бе нарязано и изсушено от Дора. Възстановихме запасите си от вода. Това не се оказа много лесно; двамата с Бак утъпкахме пътечка до водоизточника. Първо отнесохме бъчвите и ги напълнихме с вода, после една по една ги върнахме обратно, което ни отне ден и половина.

Наядохме се до насита с прясно месо. Дори се изкъпахме! С гореща вода, със сапун и шампоан. Направихме го с помощта на големия чайник, в който загрявахме вода на огнище край вира; двамата с Дора се охранявахме взаимно, докато се къпем. Аз даже се обръснах.

Когато потеглихме на сутринта на четвъртия ден, ние бяхме не просто в добра форма, но ухаехме на чисто и хубаво и не спирахме да си правим комплименти за външния си вид.

Повече не изпитахме недостиг на вода. Нейде над нас имаше сняг; чувствахме неговата свежест в полъха на ветреца и понякога го зървахме по планинските върхове. Колкото по-високо се издигахме, толкова по-често попадахме на ручейчета, но по това време на годината тяхната влага не достигаше до прерията. Тревата беше зелена и свежа.

Най-накрая се спряхме на малко пасище близо до прохода. Там оставих Дора при фургоните, заедно с мулетата, като й дадох ясни инструкции какво да прави, ако не се върна.

— Надявам се, че ще се върна по светло. Ако не се появя, чакай ме една седмица. Не повече. Разбра ли ме?

— Разбрах.

— Е, добре. След седмица ще разтовариш първия фургон — изхвърли всичко, без което можеш да минеш по време на пътуването. Сложи вътре яденето, изсипи водата от буретата във втория фургон и ги премести в първия, после пусни на свобода кокошките и свинята и тръгвай на обратно. Покрай ручея ще напълниш отново всичките бъчви. А след това не спирай никъде, движи се всеки ден от сутрин до вечер. И ще се добереш до Сепарация за половината от времето, за което стигнахме дотук. Всичко ли е ясно?