Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Мисля, че тази допълнителна бъчва ни спаси живота.

Зеленото петно, което Лазарус Лонг бе забелязал покрай клисурата, се оказа доста по-далеч, отколкото им се струваше. През последния ден, преди да се доберат дотам, мъжът и мулетата не изпиха нито капка вода. Всъщност не бяха пили от сутринта на предишния ден. Смит имаше световъртеж; мулетата пристъпваха с мъка, навели глави.

Когато съпругът й спря да пие, Дора искаше да последва примера му.

— Слушай, малко глупаво момиче — каза й той, — ти си бременна . Разбра ли ме? Как още да те убедя? Отделих четири литра, когато поихме мулетата, ти ме видя.

— Не са ми необходими четири литра, Удроу.

— Млъкни. Те са за теб, козата и кокошките. И за котките — на тях не им трябва много. Прелестна моя, за шестнайсет мулета четири литра вода са нищо, но вие, дребосъчетата, можете да изкарате дълго време с нея.

— Да, сър. А мисис Порки?

— О, тази проклета свиня! Ъ… ще й дам половин литър, когато спрем да нощуваме. Аз ще я напоя. Тя е в такова настроение, че като нищо може да разлее водата и да те захапе за палеца. После ще напоя и теб и ще те наблюдавам, за да съм сигурен, че си изпила всичко.

След дългия ден, неспокойната нощ и новия безкраен ден те най-после достигнаха до първите дървета. Тук беше почти прохладно, на Смит му се струваше, че вече усеща миризмата на вода, но самата вода още не се виждаше.

— Бак! Хей, Бак! Завивай!

Предводителят на мулетата не отговори; той беше мълчал през целия ден. Обаче все пак спря колоната, така че фургоните да са под ъгъл един спрямо друг, и нареди мулетата в удобен за разпрягане строй.

Смит извика кучетата и им нареди да търсят вода, а после започна да разпряга мулетата. Съпругата му мълчаливо се присъедини към него и се зае с дясната колона, докато той се занимаваше с тези от ляво…

Навярно Дора чете мислите ми, с благодарност си мислеше той. А сега, когато водата е някъде наблизо, къде да я търся? Да гадая? Или може би първо да огледам околността? Смит беше сигурен, че от тази страна на дърветата няма вода, трябваше да огледа района около подножието на хълма. Да оседлае Бюла? По дяволите, изглежда Бюла се чувстваше по-зле дори от самия него. Реши първо да разтовари коловете за оградата от втория фургон. Не беше виждал галопери вече три дни, което за него означаваше просто, че са с три дни по-близо до следващата си неприятност със зверовете.

— Дора, ако можеш, моля те, помогни ми.

Тя не отговори. По-рано мъжът й никога не я бе молил да му помага при изграждането на кошарата; тя се безпокоеше заради жаждата и изтощението му и си мислеше за онзи четвърт литър вода, който беше скрила за него. Как да го накара да я изпие?

Те още не бяха приключили с разтоварването, когато чуха развълнувания лай на Фриц в далечината.

Минерва, това беше яма с вода; от скалата извираше ручейче, на два-три метра по-долу се бе образувал вир, от който водата не се оттичаше наникъде. Наоколо имаше доста следи от животни: галопери, прерийни кози и още някакви, които не ми бяха познати. Струваше ми се, че някой ме наблюдава, и съжалих, че нямам очи на тила си. Около ручея бързо се стъмваше; тук короните на дърветата бяха по-гъсти, а слънцето се спускаше все по-ниско.

Не знаех какво да правя. Изобщо не разбирах как някое от разпрегнатите мулета не намери дупката заедно с кучетата или даже още по-бързо; мулетата умеят да надушват водата. Със сигурност щяха да довтасат, а аз не исках да се нагълтат с прекалено много вода. Мулетата са умни, но когато са измъчени от жажда, пият прекалено бързо. Трябваше аз самият да ги напоя.

Не исках и да влизат във вира; той беше чист, или поне така изглеждаше.

Кучетата се напиха. Погледнах Фриц и съжалих, че той не умее да говори като муле. Нямаше ли наоколо нещо, на което да мога да напиша съобщение до Дора? Не, по дяволите! Ако му наредя да я доведе, той, естествено, ще се опита, но дали тя ще го послуша? Нали строго й наредих да не мърда от кошарата до моето връщане. Мисълта ми не беше ясна, Минерва; жегата и жаждата ме бяха тормозили прекалено дълго. Трябваше да дам по-точни инструкции на Дора, защото ако не се върнех, докато се стъмни, тя така или иначе щеше да тръгне да ме търси.

По дяволите, не бях взел със себе си дори кофа!

Клекнах и се напих с вода от шепите си и в този момент ми дойде идея. Свалих ризата си, потопих я във водата и я дадох на Фриц:

— Бягай при Дора! Доведи я! Бързо!

Според мен кучето реши, че съм се побъркал, но избяга с мократа риза. В този момент се появи първото муле. Слава на Аллах, това беше старият Бак! Реших да пожертвам шапката си.