Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Обаче главните трудности бяха пред нас. Това не тормозеше Дора и тя не се сърдеше, когато нямах време да отговарям на въпросите й. Минерва, пътят ни водеше към бавна смърт, макар най-опасните му участъци да обещаваха да умрем бързо. В първата част на пътешествието ни Дора прояви безкрайно търпение и винаги успяваше да запази спокойствие; във втората му част ми беше безценна помощничка. Скъпа, ти притежаваш колосални познания, но си градско чедо и винаги си живяла на цивилизована планета; може би ще е по-добре да ти обясня някои неща.

Сигурно се чудиш беше ли това пътешествие необходимо и ако да — защо избрах най-трудния начин за осъществяването му.

Необходимо беше, защото, след като извърших нещо, което Хауардовците никога не правят, а именно — сватбата с ефимерна, пред мен стояха три възможности.

Първата от тях беше да живеем сред Хауардовците. Дора отхвърли този вариант. Всъщност и да беше казала „да“, аз щях да се опитам да я разубедя. Обикновено ефимерните, живеещи сред Хауардовци, изпадат в депресия със склонност към самоубийство; за пръв път наблюдавах такова състояние при приятеля ми Слейтън Форд 69и оттогава насам съм го срещал многократно. Не исках и с Дора да се случи същото. Не знаех дали са й отредени десет или хиляда години, но исках тя да им се наслади.

Друга възможност беше да останем в „Търкулнат долар“ или — което си е същото — край едно от селата в този малък къс от планетата, който беше заселен. Почти се бях решил на този вариант — Бил Смит би могъл да поработи там известно време.

Но не за дълго. Малкото Хауардовци, живеещи на Нови начала — Меджи и три други семейства, доколкото си спомням, — бяха пристигнали инкогнито, в „маскарад“, както се казва на хауардовски жаргон, и се справяха с проблема си с помощта на някои прости номера. Баба Меджи можеше да „почине“, а после да „възкръсне“ под името Дебора Симпсън в друго Хауардово домакинство. И колкото повече ставаха хората на планетата, толкова по-лесно се осъществяваха подобни трикове, особено след пристигането на колонистите от четвъртата вълна, които бяха пътували към Нови начала, потопени в студен сън, и съответно не се познаваха един друг.

Но Бил Смит беше женен за ефимерна. Ако бях останал да живея сред обикновените хора, щеше да ми се наложи да оцветявам косата си, както и окосмяването по останалата част от тялото — за да не се издам случайно — и да остарявам едновременно със съпругата си. И което е още по-лошо — щях да съм принуден да избягвам хората познавали Ърнест Гибънс, тоест по-голямата част от на селението на „Търкулнат долар“, иначе някой от тях щеше да познае профила ми или гласа ми и да започне да се чуди, а нямах възможност да си направя пластична операция или нещо от този род. Винаги, когато съм променял името и самоличността си, съм сменял и местожителството си — това е най-сигурният начин. Дори пластичните операции не са ми помагали за дълго време — възвръщам нормалните си черти прекалено бързо. Веднъж си подкъсих носа, защото имаше опасност да ми подкъсят тялото и да стане с една глава по-ниско; само след десет години той си стана същият, какъвто си беше и преди: голям и грозен.

Всъщност не се притеснявах особено, че може да ме разобличат като Хауардовец. Но ако бях решил да приема „маскарада“ и да използвам старателно всичките козметични трикове, за Дора щеше да е още по-очевидно, че не съм като нея, че съпругът й остарява значително по-бавно.

Минерва, струваше ми се, че единственият начин, по който можех да спестя на прекрасната си нова съпруга притесненията, беше да я отведа по-далеч и от двата вида хора — както от дълго живеещите, така и от ефимерните. На място, където щях да бъда такъв, какъвто съм, и нямаше да обръщаме внимание на различията между нас. Реших да постъпя по този начин още в деня, в който се оженихме.

Изглежда това бе най-добрият изход в абсолютно невъзможната ситуация, при това не беше толкова необратим, колкото скок с парашут. Ако започнеше да се чувства твърде самотна, ако й станеше противна гледката на грозната ми муцуна, можех да я върна сред хората докато още бе млада, за да си намери друг мъж. Имах предвид този вариант, Минерва, защото съм омръзвал достатъчно бързо на много от жените си. Договорихме се със Зак Бригс и се разбрахме да поддържаме връзка чрез Джон Меджи, за да може синът ми да е в течение как я карат „Бил Смит“ и младата даскалица. Не изключвах възможността някой ден да ми се наложи да напусна тази планета.