Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

— Ако искаш да направиш това, трябва ни такси — отсече Робин. — От тук има много вървене по Лили Роуд. Нямаш ли… — Тя се поколеба. Никога не бяха споменавали инвалидността на Страйк освен по най-завоалиран начин. — Нямаш ли бастун или нещо такова?

— Де да имах — избъбри той с безчувствени устни.

Какъв смисъл имаше да се преструва? Ужасяваше го дори перспективата да извърви разстоянието до края на моста.

— Можем да купим — предложи Робин. — В някои аптеки ги продават. Ще намерим.

После, след моментно колебание, го подкани:

— Облегни се на мен.

— Прекалено тежък съм.

— За баланс. Използвай ме като бастун. Хайде — настоя решително тя.

Той прехвърли ръка през раменете й, бавно тръгнаха по моста и спряха край изхода. Снегът временно беше спрял, ала студът бе още по-силен.

— Защо никъде няма места за сядане? — рече Робин, като се оглеждаше ядосано.

— Добре дошла в моя свят — промърмори Страйк, който бе отдръпнал ръка от нея мигом щом спряха.

— Какво се е случило, как мислиш? — попита Робин.

— Знам ли? Коляното ми беше много подуто сутринта. Не биваше да слагам протезата, но мразя да използвам патерици.

— Няма начин да подскачаш в снега по Лили Роуд в това състояние. Ще ти хванем такси и се връщаш в офиса…

— Не. Искам да свърша нещо — отряза нервиран той. — Анстис е убеден, че е Лионора. А не е.

Всичко се свеждаше до най-основното при наличието на такава болка.

— Добре — каза Робин. — Ще се разделим и ти ще продължиш с такси. Така става ли? Става ли? — повтори напрегнато.

— Добре — призна се той за победен. — Ти иди в „Клемънт Атли Корт“.

— Какво търся?

— Камери. Удобни скривалища за дрехи и черва. Кент няма как да ги държи в апартамента си, ако тя ги е взела; ще завонят. Снимай с телефона си всичко, което ти се види полезно…

Видя му се жалко несъществено, докато го изричаше, но все нещо трябваше да прави. По някаква причина постоянно си припомняше Орландо с нейната широка блуждаеща усмивка и пухкавия й орангутан.

— А после? — попита Робин.

— Съсекс стрийт — отвърна Страйк след няколко секунди обмисляне. — Същото нещо. Като приключиш, обади ми се, за да си уговорим среща. А на мен дай адресите на Тасъл и Уолдгрейв.

Тя му връчи листче.

— Ще ти хвана такси.

Преди да е успял да й благодари, вече беше излязла на студената улица.

За щастие, Страйк още имаше онези петстотин лири в брой в портфейла си, платени му, за да намушка с нож тийнейджър. Поръча на таксиметровия шофьор да го откара на Фулъм Палас Роуд, където живееше Елизабет Тасъл, като обръщаше специално внимание на маршрута, и щеше да стигне до там за четири минути, ако не бе зърнал магазин на „Бутс“. Помоли шофьора да спре и да изчака и малко след това се появи от аптеката, като се движеше далеч по-лесно с помощта на регулиращ се бастун.

Прецени, че жена в добра форма би могла да вземе разстоянието пеша за по-малко от половин час. Елизабет Тасъл живееше по-далеч от мястото на убийството в сравнение с Катрин Кент, но Страйк, който познаваше района сравнително добре, беше сигурен, че би могла да мине и по-напряко по задните улици с жилищни сгради, като по този начин щеше да избегне и охранителни камери, и проследяване от кола.

Домът й изглеждаше мрачен и неприветлив в този сив зимен ден. Поредната викторианска къща от червени тухли, но лишена от достойнството и чара на сградите по Талгарт Роуд, тя бе разположена на ъгъл и пред нея имаше усойна градина, обрасла с неподдържани храсти златен дъжд. Отново заваля мокър сняг, докато Страйк стоеше загледан над градинската порта и се опитваше да запази цигарата си запалена, прислонил я с длан. Прозорците на втория етаж гледаха към гробището „Фулъм Палас Роуд“, което представляваше особено потискаща гледка в този сезон с голите си дървета, протегнали клони като кокалести ръце към бялото небе, и редовете от надгробни камъни, губещи се в далечината.

Можеше ли да си представи Елизабет Тасъл с нейния елегантен черен костюм, аленото й червило и неприкрития й гняв срещу Оуен Куин да се връща под прикритието на мрака, оляна с кръв и киселина и понесла торба, пълна с черва?

Студът щипеше безпощадно врата и пръстите на Страйк. Той смачка с обувка угарката от цигарата си и помоли таксиметровия шофьор, наблюдавал го с любопитство, примесено с подозрение, как оглежда къщата на Елизабет Тасъл, да го откара до Хазлит Роуд в „Кенсингтън“. Отпуснат на задната седалка, изпи няколко обезболяващи с вода, купени от „Бутс“.