Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

В таксито бе задушно и миришеше на застоял тютюнев дим, нечистотия и стара кожа. Чистачките на предното стъкло свистяха като приглушени метрономи и ритмично разчистваха замъглен изглед на широкия и оживен Хамърсмит Роуд, където едни до други бяха разположени малки административни сгради и къси участъци от редови жилища. Страйк се загледа към старческия дом „Назарет Хаус“: пак от червени тухли, подобен на църква и излъчващ покой, но с добре охранявани порти с будка, поставящи строго разграничение между питомците му и останалото гражданство.

През замъглените прозорци се видя „Блайд Хаус“ — величествена като дворец сграда с бели куполи, която приличаше на голяма бледорозова торта на фона на сивата киша. Страйк имаше бегъл спомен, че е използвана като склад за един от големите музеи. Таксито зави надясно по Хазлит Роуд.

— Кой номер? — попита шофьорът.

— Ще сляза тук — каза Страйк, защото не желаеше да спира таксито пред самата къща, а и не бе забравил, че му предстои да връща парите, които сега пилееше.

Облегна се тежко на бастуна, благодарен на каучуковия му накрайник, който имаше добро сцепление с хлъзгавата настилка, плати на шофьора и пое нагоре по улицата, за да разгледа по-отблизо дома на семейство Уолдгрейв.

Тези тук бяха истински градски къщи на по четири етажа, като се включваше сутеренът, от златисти тухли, с класически корнизи в бяло над вратите и прозорците, орнаменти от венци под прозорците на последния етаж и огради от ковано желязо. Повечето от тях бяха разделени на апартаменти. Нямаше предни дворове, само стъпала, водещи към сутерена.

Долавяше се известна запуснатост и изгубена бивша изисканост в дребни детайли като случайно съчетани растения на един от балконите, велосипед на друг, а на трети — забравено в мокрото време пране, което бе на път да замръзне.

Къщата, която Уолдгрейв споделяше със съпругата си, беше една от малкото останали еднофамилни на улицата. Докато я разглеждаше, Страйк се питаше колко би могъл да печели главен редактор и си припомни подхвърлената от Нина забележка, че съпругата на Уолдгрейв произхожда от заможни среди. На балкона на първия етаж (наложи му се да пресече улицата, за да го види добре) бяха поставени два подгизнали шезлонга, чийто десен представляваше корици на стари издания на „Пенгуин“, а помежду тях — малка масичка от ковано желязо като от парижко бистро.

Той отново запали цигара и се върна на отсрещната страна на улицата, за да огледа сутерена, където живееше дъщерята на Уолдгрейв, и се запита дали Куин не е обсъждал съдържанието на „Bombyx Mori“ със своя редактор още преди предаването на ръкописа. Възможно ли бе този добродушен човек с очила с рогови рамки да е кимал ентусиазирано и да е съдействал за окончателния облик на нелепата кървава сцена със съзнанието, че един ден ще я възпроизведе на живо?

Пред входната врата на сутеренния апартамент бяха струпани черни чували за боклук. Изглежда, Джоана Уолдгрейв бе предприела мащабно разчистване. Страйк се обърна с гръб и огледа петдесетте прозореца, обърнати към предните врати на семейство Уолдгрейв. На Уолдгрейв му трябваше нечуван късмет, за да влезе и излезе незабелязан от изложената си на толкова масов показ къща.

Ала бедата беше, заключи унило Страйк, че дори Джери Уолдгрейв да бе зърнат как се промъква в два часа през нощта в дома си с подозрително издута торба през рамо, съдебните заседатели трябваше да бъдат убедени, че Оуен Куин не е бил жив и здрав по това време. Съществуваха твърде много съмнения по повод времето на настъпване на смъртта. До този момент убиецът бе разполагал с цели деветнайсет дни, през които да се отърве от уликите — продължителен и полезен период.

Къде можеше да са се дянали вътрешностите на Оуен Куин? Какво се правеше, запита се Страйк, с килограми прясно извадени от човешко тяло стомах и черва? Заравяш ги? Хвърляш ги в реката? Пускаш ги в общински контейнер за боклук? Със сигурност не биха горели добре…

Входната врата на къщата на Уолдгрейв се отвори и чернокоса, с вдълбани от често смръщване бръчки жена слезе по трите стъпала. Носеше късо яркочервено палто и изглеждаше ядосана.

— Наблюдавах ви през прозореца — подвикна тя на Страйк и когато се приближи, той разпозна Фенела, съпругата на Уолдгрейв. — Какво си въобразявате, че правите? Защо е този интерес към къщата ми?

— Чакам агента по недвижими имоти — излъга мигновено Страйк, без да покаже и следа от смущение. — Нали това е сутеренът, който се дава под наем?