Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

— Не, защо? Не съм арестувана. Поне още не.

— Мисля, че ти трябва такъв.

Настана пауза.

— Познаваш ли някой добър? — попита тя.

— Да — отговори Страйк. — Обади се на Илса Хърбърт. Ще ти изпратя номера й ей сега.

— На Орландо не й е приятно полицията да се завира…

— Ще ти пратя номера в съобщение и искам да се обадиш на Илса незабавно. Разбра ли? Незабавно!

— Добре — отвърна тя намусено.

Той затвори, откри номера на старата си приятелка от училище в мобилния си телефон и го изпрати на Лионора. След това позвъни на Илса и й обясни с извинения какво е сторил току-що.

— Не разбирам защо ми се извиняваш — весело изрече тя. — Обичаме хора, дето си имат неприятности с полицията, от тях си вадим хляба.

— Може да й отпуснат средства за правна помощ.

— Почти на никого не отпускат в наши дни — отвърна Илса. — Да се надяваме, че е достатъчно бедна.

Страйк усещаше ръцете си безчувствени от студа и беше много гладен. Пъхна мобилния телефон в джоба си и докуцука до Хамърсмит Роуд. На отсрещния тротоар имаше уютен на вид пъб, боядисан в черно, с обла метална табела, на която бе изрисуван галеон с опънати платна. Насочи се право към него и забеляза колко по-търпеливи ставаха шофьорите при вида на човек с бастун.

Два пъба за два дни… Ала времето беше лошо и коляното го мъчеше непоносимо, та Страйк не успя да изпита чувство за вина. Интериорът на „Албион“ беше наистина толкова приятен, колкото подсказваше фасадата му. Салонът бе дълъг и тесен и в далечния му край гореше открит огън; имаше горна галерия с парапет и изобилие от полирано дърво. Зад спираловидната стълба от ковано желязо бяха поставени два усилвателя и стойка с микрофон. По една от кремавите стени бяха наредени черно-бели снимки на прочути музиканти.

Местата около огъня бяха заети. Страйк си взе халба бира, взе меню от бара и се отправи към висока маса, заобиколена с бар столчета, до прозореца, гледащ към улицата. Когато се настани, видя, че помежду сандвичите имаше снимки на Дюк Елингтън, Робърт Плант и собствения му дългокос баща, потен след концерт и очевидно разменящ шега с бас китариста, когото, според майката на Страйк, веднъж се опитал да удуши.

(„На Джони никога не му е понасяло да е под напрежение“, споделила бе Леда с недоумяващия си деветгодишен син.)

Мобилният му телефон иззвъня отново. С поглед към снимката на баща си той отговори.

— Здравей — каза Робин. — Върнах се в офиса. Ти къде си?

— В „Албион“ на Хамърсмит Роуд.

— Получил си странно обаждане. Прослушах съобщението, когато се прибрах.

— Казвай.

— От Даниъл Чард е — уведоми го Робин. — Иска да се срещне с теб.

Страйк се намръщи и отклони очи от кожения гащеризон на баща си към проблясващия наблизо огън.

— Даниъл Чард иска да се срещне с мен? Че откъде изобщо Даниъл Чард знае за съществуването ми?

— За бога, та ти откри трупа. Съобщиха го по всички новини.

— А, да… Е, ясно откъде. Казва ли защо?

— Твърди, че има предложение.

В представата му като диапозитив изскочи ярък образ на гол плешив мъж с еректирал гноясал пенис, който той мигновено пропъди.

— Мислех, че не може да мръдне от Девън заради счупения си крак.

— Така е. Пита дали не възразяваш да пътуваш до там, за да се срещнете.

— О, я го виж ти.

Страйк обмисли предложението на фона на служебната си заетост и срещите, които имаше до края на седмицата. Накрая каза:

— Мога да отида в петък, ако отложа виждането с Бърнет. Ама какво иска, по дяволите? Ще се наложи да наема кола. И то автоматик — добави, подсетен от пулсирането на крака си под масата. — Ще можеш ли да ми свършиш това?

— Няма проблем — отговори Робин.

Чуваше я как пише.

— Имам да ти разправя нещо — каза й той. — Ще дойдеш ли да обядваш с мен? Менюто им е прилично. Няма да ти отнеме повече от двайсет минути, ако успееш да хванеш такси.

— Два дни подред? Не може постоянно да се возим в таксита и да обядваме навън — възрази Робин, макар по гласа й да личеше, че й е станало приятно от това предложение.

— Няма страшно. На Бърнет й е драго да харчи парите на бившия си съпруг. Ще го пиша на нейна сметка.

Страйк затвори, избра си пай с месо и ейл и закуцука до бара да поръча.

Когато пак седна на мястото си, погледът му отново се върна разсеяно на баща му в тесни кожени панталони, с коса, прилепнала около тясното му засмяно лице.

Съпругата знае за мен, но се преструва, че е в неведение… Не го пуска да си иде, макар че това би било най-доброто за всички…