Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

— … в „Кеймбридж“ след около четирийсет минути?

— Няма проблем — отвърна тя.

Едва след като вече бе затворил, на Страйк му хрумна първо, че бе редно да се осведоми за опечаления Матю, и второ, че трябваше да я помоли да му донесе патериците.

Пъбът от деветнайсети век се намираше на Кеймбридж Съркъс. Страйк откри Робин на горния етаж сред тапицирани с кожа мебели, месингови полилеи и огледала с позлатени рамки.

— Добре ли си? — попита го загрижено, след като се бе приближил с куцане към нея.

— Забравих, че не съм ти казал — каза той, като седна предпазливо на стола срещу нея и простена. — Пак си ударих крака в неделя, като се опитвах да спипам жена, която ме следеше.

— Каква жена?

— Проследи ме от къщата на Куин до станцията на метрото, където се изтърсих като последен глупак, и тя избяга. Отговаря на описанието на жената, за която Лионора се оплакваше, че се навъртала наоколо след изчезването на Куин. Имам голяма нужда да пийна нещо.

— Аз ще донеса — каза Робин, — тъй като имаш рожден ден. Взела съм ти и подарък.

Тя вдигна на масата малка кошница, покрита с целофан и вързана с панделка, в която имаше корнуолски специалитети: бира, сайдер, разни сладки неща и горчица. Той се почувства нелепо трогнат.

— Не беше нужно да го правиш…

Ала тя вече се бе отдалечила към бара. Когато се върна с чаша бяло вино и халба „Лъндън Прайд“, той каза:

— Много ти благодаря.

— Няма защо. Та значи, мислиш, че тази жена е наблюдавала къщата на Лионора?

— И вероятно е пускала кучешки изпражнения през процепа за пощата, да — каза Страйк. — Не виждам какво може да спечели, като следи мен обаче, освен ако не си е мислела, че ще я заведа до Куин.

Той потрепна, докато вдигаше пострадалия си крак на табуретка под масата.

— А имам да провеждам наблюдение над Брокълхърст и съпруга на Бърнет тази седмица. Страхотен момент уцелих да се подредя с този крак.

— Мога аз да ги следя вместо теб.

Развълнуваното предложение излезе от устата на Робин, преди да се е усетила, но Страйк не даваше признаци да я е чул.

— Как се справя Матю?

— Не много добре — отвърна Робин. Не можеше да прецени дали Страйк е регистрирал предложението й, или не. — Отиде си у дома, за да е с баща си и сестра си.

— В Масъм беше, нали?

— Да. — Тя се поколеба, после каза: — Ще трябва да отложим сватбата.

— Съжалявам.

Тя сви рамене.

— Не можем да я направим толкова скоро. Беше ужасен шок за семейството.

— Разбираше ли се добре с майката на Матю?

— Да, естествено. Тя беше…

Но всъщност госпожа Кънлиф открай време си бе мъчен човек; хипохондричка или така поне си бе мислила Робин. През последните двайсет и четири часа бе изпитвала чувство за вина по този повод.

— … прекрасна — довърши Робин. — А как е горката госпожа Куин?

Страйк й описа посещението си при Лионора, включително кратката поява на Джери Уолдгрейв и впечатленията си от Орландо.

— Какво точно не й е наред? — попита Робин.

— Трудности в заучаването, така го наричат, нали?

Той замълча, припомнил си безхитростната усмивка на Орландо, орангутана, който гушкаше.

— Каза нещо странно, докато бях там, а изглежда, бе новина и за майка й. Разправи ни как веднъж отишла с баща си в работата му и шефът на издателството на Куин я докосвал. Името му е Даниъл Чард.

Видя изписан по лицето на Робин неизказания страх, който думите бяха извикали в запуснатата кухня.

— Как така я е докосвал?

— Тя не уточни. Каза „Той ме пипаше“ и „Не ми хареса да ме пипа“. И че след като го правил, й дал четка за рисуване с бои. Може да не е това — допълни Страйк в отговор на изразителното мълчание на Робин и напрегнатото й изражение. — Може случайно да се е блъснал в нея и да й е дал нещо, за да я успокои. Ту влизаше, ту излизаше, докато бях там, и пищеше, задето не е получила каквото иска или защото майка й я смъмряше.

Огладнял, разкъса целофана на подаръка на Робин, извади отвътре един шоколад и му свали обвивката, докато Робин седеше мълчалива и замислена.

— Работата е там — наруши тишината помежду им Страйк, — че в „Bombyx Mori“ Куин оставя внушението, че Чард е гей. Поне на мен ми се стори, че това казва.

— Хм… — Робин не изглеждаше убедена. — А ти вярваш ли на всичко, което Куин е написал в тази книга?

— Ако се съди по факта, че Чард е пратил адвокати срещу Куин, очевидно е бил притеснен — каза Страйк, отчупи голямо парче шоколад и го лапна. — Имай предвид — продължи с пълна уста, — че Чард от „Bombyx Mori“ е убиец, евентуално и изнасилвач и инструментът му е на път да падне, та може би не намеците, че е гей, са му подпалили фитила.