Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Робин не можа да се сдържи.

— Знам, ти винаги казваш, че мотивите са за адвокатите — заговори тя с известно отчаяние (Страйк бе повтарял тази максима много пъти, откакто беше отишла да работи при него), — но изтърпи ме за момент. Убиецът може да е решил, че да убие Куин по същия начин като в романа вероятно си е струвало по някаква причина, която е натежавала над очевидните минуси на плана…

— А те са…?

— Ами… — зае се да обяснява Робин — логистичните трудности да се извърши толкова комплицирано убийство и фактът, че кръгът ни от заподозрени ще се ограничи до хората, прочели книгата…

— Или са чули за нея в подробности — допълни Страйк. — И ти казваш „ще се ограничи“, но не съм сигурен, че говорим за малък брой хора. Крисчън Фишър се е погрижил да разпространи максимално съдържанието на романа. Екземплярът на „Роупър — Чард“ е бил в сейф, до който половината компания е имала достъп.

— Но… — подзе Робин и млъкна, когато нацупен барман дойде да тръшне на масата прибори и хартиени салфетки. — Но… — започна отново, щом той се отдалечи — няма как Куин да е бил убит много скоро, нали. Вярно, аз не съм специалист…

— Нито пък аз — вметна Страйк, като налапа последното парче от шоколада и оглеждаше фъстъчената сусамка с по-малък ентусиазъм, — но разбирам какво имаш предвид. Тялото имаше вид да е преседяло там поне седмица.

— Плюс — добави Робин, — че трябва да е имало някакъв период от време помежду прочитането на „Bombyx Mori“ от извършителя и действителното убийство на Куин. Чакала го е сериозна организация. Трябвало е да набави въжета, киселина, чинии и прибори за тази необитаема къща…

— И освен ако вече не е знаел, че Куин възнамерява да иде на Талгарт стрийт, налагало се е да го проследи — отбеляза Страйк, отказал се от сусамката, защото пържолата и картофите му пристигаха. — Или да го примами там.

Барманът постави на масата чинията на Страйк и купата със салата на Робин, посрещна фразите им за благодарност с безразлично изръмжаване и се отдалечи.

— И така, като се вземат предвид планирането и практическата подготовка, не изглежда възможно убиецът да е прочел книгата по-късно от два или три дни след изчезването на Куин — заключи Страйк. — Бедата е там, че колкото по-назад във времето отместваме момента, когато убиецът е започнал да крои убийството на Куин, толкова по-зле изглеждат нещата за моята клиентка. Лионора просто е трябвало да направи няколко стъпки по коридора. Ръкописът е бил на нейно разположение веднага щом Куин го е завършил. Като се замисли човек, той би могъл да й разправи какъв финал планира още преди месеци.

Робин ядеше салатата си, без да усеща вкуса й.

— А Лионора Куин изглежда ли като… — предпазливо подхвана тя.

— Като жена, която би изкормила съпруга си? Не, но полицията си я е харесала, а ако търсиш мотив, това й е адски слабо място. Той е бил отвратителен съпруг: ненадежден, прелюбодеец, обичал е да я описва по гаден начин в романите си.

— Но ти не мислиш, че го е извършила, нали?

— Не — отговори Страйк. — Само че ще ни е нужно далеч повече от моето мнение, за да я отървем от затвора.

Без да пита, Робин отнесе празните им чаши до бара, за да бъдат напълнени отново. Страйк изпита силна топлота към нея, когато тя постави нова халба бира пред него.

— Длъжни сме да разгледаме и вероятността някой да е узнал, че Куин възнамерява сам да издаде книгата си чрез интернет — каза Страйк и натика няколко пържени картофа в устата си. — Тази закана той е изрекъл в пълен ресторант. Това би могло да представлява мотив за убийството на Куин при възникване на подходящите условия.

— Искаш да кажеш — изрече бавно Робин, — че убиецът е видял нещо в ръкописа, което не е искал да стане известно на широката публика?

— Точно така — потвърди Страйк. — Книгата е твърде кодирана на места. Ами ако Куин е открил нещо сериозно срещу някого и го е описал завоалирано в творбата си?

— Това вече води към някаква логика — рече замислено Робин, — защото аз постоянно си задавам въпроса „Защо му е било да го убива?“. Факт е, че повечето от тези хора разполагат с ефикасни средства да се справят с проблема „клеветническа книга“, не е ли така? Биха могли просто да заявят на Куин, че няма да го представляват или публикуват, да го заплашат със съд като онзи Чард. Смъртта му далеч повече би усложнила ситуацията за всеки, който е герой от романа. Той вече е получил много по-голяма публичност, отколкото би имал при обикновени обстоятелства.