Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

— Съгласен — каза Страйк. — Но твоето допускане е, че убиецът разсъждава рационално.

— Това не е престъпление от страст — възрази Робин. — Планирано е. Обмислено е до последния детайл. Извършителят трябва да е бил готов за последствията.

— Отново си права — прие Страйк, без да спира да лапа картофки.

— Хвърлих едно око на „Bombyx Mori“ тази сутрин.

— След като се отегчи от „Грехът на Хобарт“?

— Ами… беше там, в сейфа, и…

— Прочети я цялата, колкото сме повече, по-весело е — каза Страйк. — Докъде стигна?

— Малко прескачах — отвърна Робин. — Прочетох епизода с Конкубина и Паразита. Много е злобен, но нямам чувството, че в него има нещо… скрито. В общи линии обвинява жена си и агентката си, че живеят на негов гръб, нали?

Страйк кимна.

— Но по-нататък, като стигнеш до Епи… Епи… Каква беше?

— Епицена? Хермафродитът?

— Това реална личност ли е според теб? Какво значи това пеене? Нямам чувството, че говори за действително пеене, не мислиш ли?

— И защо приятелката му Харпия живее в пещера, пълна с плъхове? Символизъм или нещо друго?

— Ами окървавеният чувал, преметнат през рамото на Резача — допълни Робин, — и джуджето, което той иска да удави…?

— И железата за жигосване в къщата на Тщеславен? — подхвърли Страйк, но тя го погледна в недоумение. — Не си ли стигнала до там? Това Джери Уолдгрейв го обясни на партито на „Роупър — Чард“. Става дума за Майкъл Фанкорт и първата му…

Мобилният телефон на Страйк иззвъня. Той го извади и видя изписано името на Доминик Кълпепър. Издаде лека въздишка и отговори.

— Страйк?

— Аз съм.

— Какво става, дявол го взел?

Страйк не губи време да се преструва, че не знае за какво говори Кълпепър.

— Не мога да го обсъждам, Кълпепър. Може да възпрепятствам разследването на полицията.

— Я зарежи това. Вече имаме полицай, който ни снася сведения. Твърди, че Куин е бил убит точно като герой в негов роман.

— Тъй ли? И колко плащате на тоя тъпанар, че да си развърже устата и да съсипе разследването?

— Дявол да го вземе, Страйк, забъркваш се в такова сензационно убийство и дори не ти хрумва да се обадиш на мен?

— Не знам как си ги въобразяваш нашите отношения, мой човек, но що се отнася до мен, аз ти върша разни дела и ти ми ги плащаш. Толкоз.

— Свързах те с Нина, за да попаднеш на онова издателско парти.

— И това беше най-малкото, с което можеше да ми се отплатиш, че ти изсипах куп допълнителни сведения за Паркър, дето дори не ми ги беше искал — посочи Страйк, като обираше останалите картофки със свободната си ръка. — А можех да ги продам по всички таблоиди.

— Ако искаш да ти се плати…

— Не, не искам да ми се плати, тъпако — ядоса се Страйк, а Робин тактично насочи вниманието си към уебсайта на Би Би Си на собствения си телефон. — Няма да допринеса за провала на полицейско разследване, като намеся в него „Нюз ъв дъ Уърлд“.

— Мога да ти осигуря десет бона, ако дадеш интервю в качеството си на частно лице.

— Дочуване, Къл…

— Чакай! Поне ми кажи кой е романът… онзи, в който описва убийството.

Страйк се престори, че се колебае.

— Добре де, „Братята Балзак“ — отговори.

Подсмихна се, прекъсна разговора и взе менюто, за да разгледа десертите. Надяваше се Кълпепър да прекара дълъг следобед в борба с измъчения синтаксис и опипването на скротуми.

— Нещо ново? — попита Страйк и Робин вдигна поглед от телефона си.

— Не и ако не се брои коментарът на „Дейли Мейл“ как семейни приятели вярвали, че Пипа ще се омъжи по-сполучливо от Кейт.

Страйк се намръщи насреща й.

— Просто зяпах случайни новини, докато ти говореше по телефона — тръгна да се оправдава Робин.

— Не — рече Страйк, — аз не заради това. Изведнъж си спомних… Пипа2011.

— Не разбирам… — промърмори объркана Робин, която още си мислеше за Пипа Мидълтън.

— Пипа2011… от блога на Катрин Кент. Тя твърдеше, че е чела откъси от „Bombyx Mori“.

Робин ахна и се зае да работи по мобилния си телефон.

— Ето го! — възкликна след няколко минути. — „Ами ако ти кажа, че на мен ми чете от него?“ И това е било… — Робин превъртя нагоре — на двайсет и първи октомври. Двайсет и първи октомври! Може да е знаела финала още преди Куин да изчезне.

— Правилно — потвърди Страйк. — Аз ще взема ябълков кръмбъл, искаш ли нещо?

Щом Робин се върна, след като беше дала още една поръчка на бара, Страйк каза:

— Анстис ме покани на вечеря днес. Имал предварителни данни от експертизите.

— Знае ли, че имаш рожден ден? — попита Робин.