Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

— Сексуалната двойственост е повтаряща се тема в творчеството на Куин — отбеляза Робин и Страйк се втренчи в нея, както дъвчеше, повдигнал вежди. — Отбих се във „Фойлс“ на път за работа и купих „Грехът на Хобарт“ — обясни тя. — Целият роман е за един хермафродит.

Страйк преглътна.

— Явно са го интригували, защото и в „Bombyx Mori“ има такъв — каза той и заразглежда картонената опаковка на шоколада. — Произведен е в Мълиън. Това е на крайбрежието, недалече от градчето, където отраснах… Как ти се видя „Грехът на Хобарт“, добра ли е?

— Нямаше да си направя труда да я чета след първите няколко страници, ако авторът й не бе убит току-що — призна Робин.

— Вероятно убийството чувствително е увеличило продажбите.

— Мисълта ми е — упорито настоя Робин, — че на Куин не може да се има доверие, когато става дума за сексуалния живот на други хора, защото героите му до един спят с всеки и с всичко. Прочетох за него в Уикипедия. Една от ключовите характеристики на романите му е, че героите постоянно сменят пола и сексуалната си ориентация.

— И „Bombyx Mori“ е такъв — измърмори Страйк и си гризна още шоколад. — Много е вкусен, искаш ли малко?

— Уж трябваше да съм на диета — тъжно рече Робин. — Заради сватбата.

Страйк не беше на мнение, че й е нужно да сваля килограми, но не каза нищо и тя си взе едно парче.

— Мислех си за нашия убиец — каза Робин нерешително.

— Винаги съм готов да изслушам психолог. Казвай.

— Аз не съм психолог — позасмя се тя.

Беше прекъснала висшето си образование по психология. Страйк никога не я бе притискал с въпроси, нито тя му бе давала обяснение. Това беше нещо, което ги свързваше, бяха напуснали университета. Той сложи край на обучението си, когато майка му загадъчно почина от свръхдоза, и може би по тази причина допускаше, че и Робин не е завършила поради някакво травматично преживяване.

— Просто се чудех защо е свързал толкова очевидно убийството с романа. На повърхността изглежда като преднамерен акт на отмъщение и злоба, да се покаже на света какво заслужава Куин, задето го е написал.

— На такова прилича — съгласи се Страйк, който още беше гладен. Посегна към съседната маса и взе меню от нея. — Аз ще си поръчам пържола с пържени картофи, ти искаш ли нещо?

Робин се спря на случайна салата и после, за да пощади коляното на Страйк, отиде до бара да даде поръчката им.

— Но от друга страна — продължи Робин, като седна отново на мястото си, — имитацията на финалната сцена от романа е добър начин да се прикрие различен мотив, не мислиш ли?

Тя се насилваше да говори равнодушно, сякаш обсъждаха абстрактен проблем, но не беше в състояние да забрави снимките с трупа на Куин: черната дупка на изкормения торс, изгорените ямки, където някога са били очите и устата. Ако мислеше прекалено много за стореното на Куин, знаеше, че няма да може да си изяде обяда или че някак ще предаде ужаса си на Страйк, който я наблюдаваше смущаващо проницателно с тъмните си очи.

— Няма нищо лошо да си признаеш, че от стореното с него ти се повръща — подхвърли той, докато дъвчеше шоколад.

— Няма такова нещо — излъга автоматично тя. После промълви: — Е, то се знае… искам да кажа, ужасяващо беше…

— Да, самата истина.

Ако беше с някогашните си колеги от Отдела за специални разследвания, сега щяха да си разменят шеги за това. Страйк си спомняше много следобеди, изпълнени с черен хумор; това бе единственият начин да понесеш и доведеш докрай някои разследвания. Ала Робин още не си бе изработила професионална коравосърдечност за самозащита и опитът й за обективен анализ на човек с изкормени вътрешности го доказваше.

— Мотивът е тънка работа, Робин. В девет от десет случая откриваш „защо“ едва след като си открил „кой“. Търсим някой със средствата и възможността да го извърши. Аз лично — добави, след като отпи от бирата — съм на мнение, че може би търсим човек с медицински познания.

— Медицински…?

— Или анатомични. Стореното с Куин не приличаше на аматьорска работа. Можел е да го накълца на парчета в опит да извади вътрешностите му. Ала не видях никакъв фалстарт, само един уверен и чист разрез.

— Да — каза Робин, като се бореше да запази обективния си и клиничен маниер в разговора. — Това е вярно.

— Освен ако си нямаме работа с литературен маниак, който просто се е сдобил с добър учебник — продължи да разсъждава Страйк. — Изглежда малко в сферата на фантазиите, но знае ли човек… Ако е бил вързан и упоен, а извършителят е притежавал достатъчно самообладание, би могъл да погледне на всичко това като на урок по биология…