Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

— Изненада! — възкликна рус мъж с оредяваща над челото коса, като се изправи от дивана, където очилатата му жена засия срещу Страйк.

— Боже милостиви — рече Страйк и забърза да стисне протегнатата към него ръка с искрено удоволствие. Ник и Илса бяха двама от най-старите му приятели, единствените, в лицето на които двете половини от ранната му младост — Лондон и Корнуол — се пресичаха и бяха щастливо женени.

— Никой не ми каза, че ще сте тук!

— Ами тъкмо това е изненадата, Оги — каза Ник, докато Страйк целуваше Илса. — Познаваш ли Маргърийт?

— Не — отговори Страйк. — Не я познавам.

Ето защо, значи, Луси бе искала да знае ще води ли някоя със себе си; по такъв тип жена си въобразяваше, че ще се увлече и ще заживее завинаги с нея в къща с магнолия в предния двор. Маргърийт беше мургава, с мазна кожа и намусена, облечена беше в лъскава ярколилава рокля, купена, когато е била малко по-слаба. Страйк беше сигурен, че е разведена. Вече бе развил непогрешим усет на тази тема.

— Здравей — каза тя, докато слабата Нина в черната й рокля с презрамки бъбреше с Грег; в краткия поздрав се съдържаше цял океан горчивина.

Така че на масата за вечеря седнаха седем души. Страйк не бе виждал много приятелите си от цивилния живот, откакто по инвалидност бе напуснал армията. Доброволно поетото голямо натоварване в работата му беше заличило границите между работни и почивни дни и сега той отново осъзна колко много харесваше Ник и Илса и колко много бе за предпочитане да са само тримата някъде, да си побъбрят и да хапнат къри.

— Откъде познавате Корморан? — попита ги Нина с живо любопитство.

— Аз му бях съученичка в Корнуол — каза Илса и се усмихна на Страйк през масата. — От време на време. Той ту си идваше, ту заминаваше, нали така беше, Корм?

И историята на фрагментираното детство на Луси и Страйк бе обсъдена по време на пушената сьомга, както и пътуванията им с тяхната странстваща майка и редовните им завръщания в Сейнт Моус при лелята и чичото, които бяха заместили родителите им през детството и юношеството.

— А после Корм отново бе отведен в Лондон от майка си, когато беше… на колко… на седемнайсет ли? — каза Илса.

Страйк виждаше, че разговорът никак не е приятен за Луси; тя мразеше да се говори за необичайното им възпитание и за прословутата им майка.

— Където пък попадна в едно доста сурово училище с мен — вметна Ник. — Хубави времена бяха.

— Ник беше много полезен другар и спътник — отбеляза Страйк. — Познава Лондон като опакото на дланта си, баща му е таксиметров шофьор.

— Ти също ли си таксиметров шофьор — обърна се Нина към Ник, очевидно въодушевена от екзотиката на приятелите на Страйк.

— Не — весело отвърна Ник, — гастроентеролог съм. С Оги заедно отпразнувахме осемнайсетия си рожден ден…

— … и Корм покани приятеля си Дейв и мен от Сейнт Моус по този случай. За пръв път отивах в Лондон, толкова се вълнувах — включи се Илса.

— … и така се срещнахме — довърши Ник и се усмихна широко на жена си.

— И все още нямате деца след толкова години? — попита Грег, самодоволен баща на трима синове.

Настана съвсем кратичка пауза. Страйк знаеше, че Ник и Илса правеха неуспешни опити за дете от няколко години.

— Не, засега — отвърна Ник. — А ти какво работиш, Нина?

Споменаването на „Роупър — Чард“ пооживи донякъде Маргърийт, която досега се бе цупила срещу Страйк от другия край на масата, сякаш бе апетитна хапка, поставена безмилостно извън обсег.

— Майкъл Фанкорт току-що се е преместил в „Роупър — Чард“ — заяви тя. — Видях го сутринта в уебсайта му.

— Поврага, беше публично оповестено едва вчера — възкликна Нина.

Това „поврага“ напомни на Страйк как Кълпепър наричаше келнерите „друже“ и той реши, че е употребено в чест на Ник и може би за да демонстрира на Страйк, че и тя може да се смесва безпроблемно с пролетариата. (Шарлот, бившата годеница на Страйк, никога не бе променяла речника или изговора си, без значение сред какво обкръжение попадаше. Нито пък бе харесвала някого от приятелите му.)

— О, аз съм голяма почитателка на Майкъл Фанкорт — увери ги Маргърийт. — „Куха къща“ е сред любимите ми романи. Обожавам руските писатели, а нещо у Фанкорт ми напомня Достоевски…

Страйк предположи как Луси й бе казала, че е учил в Оксфорд, че е умен. Искаше му се Маргърийт да е на хиляда километра далеч и Луси да го разбира по-добре.

— Фанкорт не го бива да създава женски образи — пренебрежително отсече Нина. — Опитва се, но не му се получава. Жените му са изцяло капризи, цици и тампони.