Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Дори не беше сигурен защо изобщо го чете, освен от любопитство.

Потиснат и раздразнен, той се запъти към душа, като му се щеше да можеше да прекара вечерта у дома и противно на всяка логика си мислеше, че ако вниманието му не бе отклонено от извратения и кошмарен свят на „Bombyx Mori“, „Арсенал“ можеше да победи.

— Е, какво е впечатлението ти от „Bombyx Mori“? — попита Нина, когато потеглиха от нейния апартамент с такси, което никак не му беше по джоба.

Ако не я беше поканил, Страйк щеше да пътува до „Бромли“ и обратно с обществения транспорт, при все цялото му неудобство и времето, което щеше да загуби.

— Продукт на болно съзнание — заяви Страйк.

Нина се разсмя.

— Но ти не си чел останалите книги на Оуен; и те са също толкова ужасни. Признавам, че тази ги води в предизвикването на гадене. А какво ще кажеш за гнойната бучка на Даниъл?

— Още не съм стигнал до там. Ето нещо, което да очаквам с нетърпение.

Под топлото вълнено палто от вчера тя носеше прилепнала черна рокля с презрамки, която Страйк успя да огледа безпроблемно, когато тя го покани в апартамента си в „Сейнт Джонс Уд“, докато си вземаше чантата и ключовете. Беше грабнала и бутилка вино от кухнята, когато го видя, че е с празни ръце. Умно и хубавичко момиче с добри обноски, ала стремежът й да го придърпа още в същата вечер на запознанството им или пък в краен случай в съботата подсказваше безразсъдност или може би нужда от запълване на празнота.

Страйк се запита на какво си въобразяваше, че играе той самият, когато се отдалечиха от сърцето на Лондон към район на обитатели собственици, към просторни къщи, задръстени със скъпи кафемашини, телевизори HD, към всичко, което никога не бе притежавал и което сестра му тревожно държеше да бъде негова върховна амбиция.

Типично бе за Луси да даде вечеря за рождения му ден в нейната къща. Тя беше по природа лишена от въображение и макар в дома си да бе по-затормозена, отколкото където и да било другаде, ценеше високо придобивките в него. Също така характерно за нея бе да настоява да му устрои вечеря, която той не искаше, и да не разбира причината за неговото нежелание. В света на Луси рождените дни неизменно се празнуваха и никога не биваха забравяни: тортата със свещички, картичките и подаръците бяха задължителни; редът трябваше да бъде спазен и традициите продължени.

Докато таксито минаваше през тунела „Блакуол“ под Темза и ги откарваше към Южен Лондон, Страйк си даде сметка, че актът да заведе Нина на семейно парти бе декларация на антиконформизъм. Въпреки конвенционалната бутилка вино в скута й тя беше силно възбудена, щастлива от шанса да рискува. Живееше сама и говореше за книги, не за бебета; накратко, не бе типът жена на Луси. Близо час след като бе тръгнал от Денмарк стрийт, с портфейл, олекнал с петдесет лири, Страйк помогна на Нина да излезе сред студената тъмнина на улицата на Луси и я поведе по пътеката под голямата магнолия, която доминираше в предния двор. Преди да натисне звънеца, Страйк с известна неохота призна:

— Май трябва да те предупредя, че това е вечеря за рожден ден. Моят.

— О, трябваше да ми кажеш! Честит…

— Не е днес — пресече я Страйк. — Не си прави труда.

И позвъни на вратата.

Отвори им Грег, зетят на Страйк. Последва поредица от потупвания по рамото, както и преувеличена радост от появата на Нина. Подобна емоция обаче очевидно не присъстваше у Луси, която забързано изскочи в антрето, стиснала шпатула като меч и запасала престилка върху празничната си рокля.

— Не спомена, че ще доведеш някоя! — изсъска тя в ухото на Страйк, когато той се наведе да я целуне по бузата.

Луси беше ниска, руса и кръглолика; никой не отгатваше, че са брат и сестра. Тя бе резултат от друга връзка на майка им с известен музикант. Рик бе ритъм китарист, който, за разлика от бащата на Страйк, поддържаше топли отношения с потомството си.

— Нали ме накара да дойда с гост — измърмори Страйк на сестра си, докато Грег въвеждаше Нина в дневната.

— Не те накарах, а попитах ще го направиш ли — сърдито рече Луси. — О, боже… Ще трябва да поставя допълнителен… и горката Маргърийт…

— Коя е Маргърийт? — попита Страйк, но Луси вече бързаше към трапезарията с вирната шпатула, оставила почетния си гост сам в антрето.

С въздишка Страйк последва Грег и Нина в дневната.