Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Кабинетът на Уолдгрейв не беше заключен, но сейфът, поставен зад библиотечен шкаф, работеше с табло. Нина набра четирицифрения код. Вратата му се отвори и Страйк видя вътре неспретнато купче листове.

— Това е — щастливо обяви тя.

— Говори по-тихо — посъветва я Страйк.

Страйк застана да пази, докато тя пусна копие за него на фотокопирната машина пред вратата. Безкрайният й шум бе странно успокояващ. Никой не дойде, никой не видя; петнайсет минути по-късно Нина върна ръкописа в сейфа и го заключи.

— Готово.

Тя му подаде фотокопието, опасано с няколко здрави ластични ленти. Когато той го поемаше, тя се наклони напред и продължително се отърка в него. Дължеше й нещо в замяна, но беше разнебитен от умора. Не го привличаше нито идеята да се тътри до апартамента й в „Сейнт Джонс Уд“, нито тази да я заведе в мансардата си на Денмарк стрийт. Дали среща за по питие утре вечер щеше да е достатъчна отплата? После си спомни, че утре беше вечерята у сестра му по случай рождения му ден. Луси бе предложила да заведе някого.

— Искаш ли да дойдеш с мен на една досадна вечеря утре? — попита я той.

Тя се засмя, очевидно доволна.

— Кое ще й е досадното?

— Всичко. Ти ще я освежиш. Идва ли ти се?

— Ами… защо не? — ведро отвърна тя.

Поканата като че уреждаше сметката; той почувства как настойчивостта й за физически контакт отслабва. Излязоха от тъмния отдел с приятелски чувства един към друг и с копирания ръкопис на „Bombyx Mori“, скрит под палтото на Страйк. След като си записа адреса и телефонния й номер, той я качи благополучно на такси с чувство на облекчение и освобождение.

На следващия ден имаше демонстрация срещу войната, в която Страйк бе изгубил крака си, хиляди маршируваха през студения Лондон с плакати, водени от семействата на военнослужещи. Страйк бе чул от общи приятели, че родителите на Гари Топли — загинал при експлозията, струвала на Страйк крайника — щели да са сред демонстриращите, но на Страйк не му и хрумна да се присъедини. Чувствата му по отношение на войната не можеха да бъдат капсулирани в черни букви върху квадратен бял плакат. Свърши си работата, и то добре, беше негово кредо и тогава, и сега, а да марширува, би означавало да внушава угризения, каквито той не изпитваше. Така че си постави протезата и облечен в най-хубавия си италиански костюм, се отправи към Бонд стрийт.

Коварният съпруг, обект на търсенето му, настояваше, че съпругата му, с която се бяха разделили (клиентката брюнетка на Страйк), е изгубила поради пиянска небрежност няколко много ценни бижута по време на престоя на двойката в хотел. Страйк случайно знаеше, че съпругът има среща на Бонд стрийт тази сутрин, и предчувствието му подсказваше, че уж изгубените бижута ще се появят изненадващо.

Обектът му влезе в бижутерския магазин, а Страйк разглеждаше една отсрещна витрина. След като онзи си тръгна половин час по-късно, Страйк отиде да пие кафе, изчака да минат два часа и влезе в бижутерския магазин, където увери, че жена му обожава изумруди. След половинчасово театрално колебание над различни накити преструвките му бяха възнаградени и му показаха колието, което брюнетката подозираше, че безпътният й мъж е задигнал. Страйк го купи мигом — сделка, възможна само поради факта че клиентката го бе авансирала с десет хиляди лири за целта. Десет хиляди лири, за да докаже измамата на съпруга си, бяха нищо за жена, която щеше да получи извънсъдебно споразумение, възлизащо на милиони.

Страйк си взе кебап на път за къщи. След като заключи колието в малък сейф, инсталиран в офиса му (използван обикновено за инкриминиращи снимки), отиде на горния етаж, направи си силен чай, свали си костюма и включи телевизора, за да може да хвърля по едно око на мача „Арсенал“ — „Спърс“. После се изтегна на леглото и зачете ръкописа, откраднат предишната вечер.

Както му бе казала Елизабет Тасъл, „Bombyx Mori“ беше перверзна версия на „Напредъкът на поклонника“ — действието се развиваше в несъществуваща страна от фолклорен тип, в която въпросният главен герой (гениален млад писател) бе поел от остров, населен с формени идиоти, твърде слепи да видят таланта му, на символично пътуване към далечен град. Богатият странен език и образността бяха познати на Страйк от внимателния му прочит на „Братята Балзак“, ала интересът към съдържанието го водеше напред.