Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Първият познат образ, който изплува от мъчните за възприемане и често нецензурни изречения, бе този на Лионора Куин. Докато талантливият млад Бомбикс пътуваше през земя, населена от всевъзможни опасности и чудовища, срещна Конкубина, жена, описана пестеливо като „силно похабена уличница“, която го плени, върза го и успя да го изнасили. Лионора бе живо описана: слаба повлекана с големи очила, с лишен от емоции безучастен маниер. След като системно бе подлаган на тормоз в продължение на няколко дни, Бомбикс убеди Конкубина да го освободи. Тя беше толкова неутешима при неговото заминаване, че Бомбикс се съгласи да я вземе със себе си: първият пример на честите за повествованието странни като насън обрати, където лошото и плашещото ставаше добро и разумно без никакво обосноваване и извинение.

Няколко страници по-нататък Бомбикс и Конкубина бяха атакувани от създание, наречено Паразита, в което Страйк лесно разпозна Елизабет Тасъл: с квадратна челюст, дебел глас и плашещо. И отново Бомбикс се съжали над създанието, след като то приключи да го насилва, и му позволи да се присъедини към него. Паразита имаше неприятния навик да суче от Бомбикс, докато той спи. В резултат на това Бомбикс отслабна и започна да крее.

Полът на Бомбикс изглеждаше странно променлив. Съвсем отделно от очевидната му способност да кърми, скоро той започна да демонстрира белези на бременност, въпреки че продължаваше да доставя удоволствие на нимфоманки, които редовно срещаше по пътя си.

Докато напредваше през цветистите мръсотии, Страйк се чудеше колко ли портрета на реални хора бе пропуснал да забележи. Насилието при срещите на Бомбикс с други хора беше смущаващо; това бе някакво садомазохистично безумие. Ала вродените невинност и чистота на Бомбикс бяха повтаряща се тема, твърдението, че е гениален, очевидно трябваше да е достатъчно на читателя, за да му опрости престъпленията, които той вършеше също така безогледно като чудовищата наоколо му. Докато обръщаше страниците, Страйк си припомни мнението на Джери Уолдгрейв, че Куин е душевноболен; започваше да клони към неговата гледна точка…

Мачът всеки момент щеше да започне. Страйк остави ръкописа с усещането, че е бил затворен за дълго в тъмно и мръсно мазе, далеч от въздух и естествена светлина. Сега изпитваше единствено приятно предчувствие. Убеден беше, че „Арсенал“ ще победи — „Спърс“ не бяха успявали да ги преборят на техен терен вече седемнайсет години.

В продължение на четирийсет и пет минути Страйк се отдаде на удоволствие и чести насърчителни подвиквания, докато отборът му вече водеше с два на нула.

На полувремето той неохотно заглуши звука и се върна към ексцентричния свят от фантазията на Оуен Куин.

Не разпозна никого, докато Бомбикс не наближи града, който беше неговата крайна цел. Тук, на мост над рова, заобикалящ градските стени, стоеше едра, тромава и късогледа фигура: Резача.

Резача носеше ниско нахлупена шапка с козирка вместо очила с рогови рамки и преметнат през рамо шаващ окървавен чувал. Бомбикс прие предложението на Резача да заведе него, Конкубина и Паразита до тайна врата към града. Вече претръпнал към сексуалните насилия, Страйк не беше учуден, че Резача си бе наумил да извърши кастрация на Бомбикс. В последвалата схватка чувалът се свлече от гърба на Резача и отвътре изскочи женско джудже. Резача остави Бомбикс, Конкубина и Паразита да избягат, докато той хукна да преследва джуджето; Бомбикс и спътничките му успяха да открият дупка в градските стени и когато погледнаха назад, видяха Резача да дави дребното създание в рова.

Страйк беше толкова погълнат от четивото, та не бе забелязал, че мачът е възобновен. Погледна към телевизора със заглушен звук.

— Мамка му!

Два на два: колкото и да не бе за вярване, „Спърс“ бяха изравнили резултата. Страйк метна ръкописа настрани възмутен. Защитата на „Арсенал“ се огъваше пред очите му. Това трябваше да бъде победа. Целеха се към първото място в лигата.

— Мамичката му! — ревна Страйк десет минути по-късно, когато топката бе изстреляна покрай Фабиански.

„Спърс“ бяха спечелили.

Той изключи телевизора с още няколко гневни ругателства и погледна часовника си. Разполагаше само с половин час, за да вземе душ и да се облече, преди да вземе Нина Ласелс от „Сейнт Джонс Уд“; заобиколното пътуване до „Бромли“ щеше да му струва цяло състояние. Мисълта, че му оставаше последната една четвърт от ръкописа на Куин, му донесе крайно неудоволствие; изпита родство с Елизабет Тасъл, която бе прескочила финалните пасажи.