Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

Ник изпръхтя във виното си при звука на неочакваната дума „цици“. Страйк се разсмя, задето Ник се разсмя, а Илса ги смъмри с кискане:

— На трийсет и шест години сте и двамата. За бога.

— Аз пък мисля, че е прекрасен — повтори Маргърийт без следа от усмивка. Бе лишена от потенциален партньор, та макар и той да беше еднокрак и със свръхтегло; нямаше да си даде Майкъл Фанкорт. — И е невероятно привлекателен. Сложен и умен, винаги съм ги харесвала такива — въздъхна тя в забележка, адресирана встрани към Луси, очевидно с връзка към предишни житейски бедствия.

— Главата му е прекалено голяма за тялото — посочи Нина, лекомислено отричайки се от собственото си вълнение предишната вечер при вида на Фанкорт. — И е феноменално арогантен.

— Винаги ми се е струвало много трогателно онова, което е сторил за онзи млад американски писател — продължи Маргърийт, докато Луси се зае да вдига чиниите от ордьоврите и направи знак на Грег да й помогне в кухнята. — Да довърши романа му вместо него… Как се казваше младият романист, който почина от СПИН?

— Джо Норт — каза Нина.

— Учуден съм, че си се наканил да дойдеш тази вечер — тихо каза Ник на Страйк. — След случилото се следобед.

Ник, уви, беше привърженик на „Спърс“.

Грег, който се върна с агнешко бутче и бе дочул думите на Ник, веднага се хвана за тях.

— Сигурно много те е заболяло, Корм. А всички мислеха, че победата в кърпа им е вързана.

— Какво е това? — строго изрече Луси като учителка, призоваваща класа към ред, докато поставяше на масата платата с картофи и зеленчуци. — Без футбол, ако обичаш, Грег.

И тъй Маргърийт отново владееше топката в разговора.

— Да „Кухата къща“ е вдъхновен от къщата, която покойният му приятел е оставил на Фанкорт, място, където са били щастливи като млади. Ужасно затрогваща е. Това е една история за угризения, загуба, провалени амбиции…

— Всъщност Джо Норт е оставил къщата в съвместно владение на Майкъл Фанкорт и Оуен Куин — поправи я Нина с категоричен тон. — И двамата са написали романи, вдъхновени от нея. Този на Майкъл спечели наградата „Букър“… а този на Оуен беше оплют от всички — добави тя вметка към Страйк.

— Какво се случи с къщата? — попита Страйк Нина, докато Луси му подаваше чиния с агнешко.

— О, това беше преди цяла вечност, сигурно е била продадена — каза Нина. — Не биха искали да владеят съвместно каквото и да било, мразят се от години. Още откакто Елспет Фанкорт се самоуби заради онази пародия.

— Не знаеш ли къде е къщата?

— Той не е там — снижи почти до шепот гласа си Нина.

— Кой не е там? — попита Луси, едва прикриваща раздразнението си.

Плановете й за Страйк бяха осуетени. Сега тя вече никога нямаше да хареса Нина.

— Един от писателите ни е изчезнал — обясни Нина. — Съпругата му е помолила Корморан да го открие.

— Някой успял ли? — попита Грег.

Без съмнение, на Грег му бе омръзнало жена му да се тревожи многословно за толкова умния си, но непрактичен брат, чийто бизнес едва креташе въпреки неуморната му работа, но думата „успял“ с целия й подтекст, произнесена от Грег, подейства на Страйк като опарване с коприва.

— Не — каза той. — Не мисля, че ти би определил Куин като успял.

— Кой те нае, Корм? Издателството ли? — попита напрегнато Луси.

— Жена му — отвърна Страйк.

— Дано е в състояние да плати сметката все пак — отбеляза Грег. — Не се хващай с клиенти с пробити джобове, Корм, това трябва да ти е първо правило в бизнеса.

— Учуден съм, че не си записваш тези перли на мъдростта — полугласно измърмори Ник на Страйк, докато Луси предлагаше на Маргърийт по още от всичко на масата (компенсация, задето нямаше да отведе Страйк у дома си и да се омъжи за него, при което той щеше да живее в къща с лъскава кафемашина само на две преки от Луси и Грег).

След вечерята се преместиха в обзаведената с бежова мека мебел дневна, където бяха връчени подаръци и картички. Луси и Грег му бяха купили нов часовник.

— Защото знам, че последният ти се счупи — поясни Луси.

Трогнат, задето тя бе запомнила, у него лумна обич и временно заличи раздразнението му, че тя го бе дотътрила тук тази вечер, че му опяваше за житейските му решения, че се бе омъжила за Грег… Свали евтиния, но вършещ работа заместител, който си бе купил сам, и вместо него сложи часовника от Луси: беше голям и лъскав, с метална каишка и приличаше на дубликат на този на Грег.

Ник и Илса му бяха купили „онова уиски, дето го обичаш“ — „Аран“, единичен малц. Силно му напомни за Шарлот, с която го беше вкусил за пръв път, ала всяка възможност за меланхоличен спомен бе пометена от неочакваната поява на прага на три фигури по пижами, най-високата от които попита: