Роберт Гэлбрейт - Копринената буба

— Ще има ли вече торта?

Страйк никога не бе искал деца (настройка, която Луси окайваше) и почти не познаваше племенниците си, защото не ги виждаше често. Най-големият и най-малкият сподириха майка си до кухнята, за да донесат тортата за рождения му ден. Средното момче обаче се насочи право към Страйк и му подаде собственоръчно изработена картичка.

— Това си ти — обясни Джак, като посочи към рисунката. — Получаваш си медала.

— Нима имаш медал? — попита Нина, усмихната и с разширени очи.

— Благодаря, Джак — каза Страйк.

— Искам да стана войник — заяви Джак.

— Вината е твоя, Корм — обади се Грег и Страйк долови известна враждебност. — Все войнишки играчки му подаряваш. Разправяш му за пистолета си.

— За двата си пистолета — поправи Джак баща си. — Имал си два пистолета — обърна се той към Страйк. — Но е трябвало да ги върнеш.

— Добра памет имаш — похвали го Страйк. — Далеч ще стигнеш.

Луси се появи с домашно приготвена торта, върху която бяха запалени трийсет и шест свещички и имаше украса от безброй разноцветни шоколадови дражета. Когато Грег загаси лампата и всички запяха, Страйк бе обзет от почти непреодолимо желание да си тръгне. Щеше да позвъни за такси в мига, в който успееше да се измъкне от стаята; междувременно залепи усмивка на лицето си, духна си свещите, избегна погледа на Маргърийт, която невъздържано го поглъщаше с очи, седнала на едно кресло наблизо. Не беше негова вината, че добронамерени приятели и роднини го караха да играе ролята на рицаря спасител на изоставени жени.

Страйк повика такси от тоалетната на долния етаж и половин час по-късно съобщи, че за съжаление, двамата с Нина трябва да тръгват; на следващия ден се налагаше да става рано.

В препълненото и шумно антре, след като Страйк сръчно избегна целувка по устата от Маргърийт, докато племенниците му беснееха, превъзбудени от изядените късно вечерта сладкиши, а Грег твърде старателно помагаше на Нина да си облече палтото, Ник прошушна на Страйк:

— Мислех, че не харесваш миньончета.

— Не ги харесвам — тихо му отвърна Страйк. — Тя задигна нещо за мен вчера.

— Нима? Тогава й покажи благодарност, като я оставиш отгоре — посъветва го Ник. — Иначе ще я смачкаш като буболечка.

Още щом отвори очи на следващата сутрин, Страйк беше наясно, че не е в своето легло. Беше твърде удобно, чаршафите бяха твърде гладки; дневната светлина, нашарила завивките, идваше от друг ъгъл на стаята, а тропотът на дъжда по прозореца бе приглушен от спуснати завеси. Надигна се до седнало положение и примижал, огледа спалнята на Нина, която бе зърнал само бегло на светлината на нощна лампа предишната вечер. Видя собствения си гол торс в насрещно огледало — косматите му тъмни гърди бяха като черно петно на фона на светлосинята стена зад него.

Нина я нямаше, ала той подуши кафе. Както бе очаквал, тя бе ентусиазирана и енергична в леглото и прогони леката меланхолия, която заплашваше да го преследва след празненството за рождения му ден. Ала сега се чудеше колко скоро може да успее да се измъкне. Да се застоява, би означавало да поражда очаквания, каквито не бе готов да изпълни.

Протезата му бе подпряна на стената до леглото. Едва не се изхлузи на пода в опита да я достигне и в този момент вратата на спалнята се отвори и влезе Нина, напълно облечена и с влажна коса, с вестници под мишница, две чаши кафе в едната ръка и чиния с кроасани в другата.

— Отскочих навън — задъхано съобщи тя. — Господи, направо е ужасно. Пипни ми носа, замръзнал е.

— Нямаше нужда — каза той, като направи жест към кроасаните.

— Умирам от глад, а малко по-нагоре има фантастична пекарна. Погледни това — „Нюз ъв дъ Уърлд“, голямата ексклузивна статия на Дом.

Снимка на опозорения пер, чиито тайни сметки Страйк бе разкрил на Кълпепър, заемаше средата на първа страница, заобиколена от три страни със снимки на две от любовниците му и на документи от Каймановите острови, които Страйк бе успял да изтръгне с големи усилия от личната му секретарка. „Лорд Паркър паркира скрити приходи“ крещеше заглавието. Страйк взе вестника от Нина и прочете по диагонал материала. Кълпепър бе удържал на думата си: съкрушената секретарка не бе спомената никъде.

Нина седеше до Страйк на леглото и четеше заедно с него, като от време на време издаваше възклицания: